Прокуратурата и Върховния административен съд обявиха за противоконституционни част от идеите на „Прогресивна България“ за промени в закона за съдебната власт, които вече дори бяха приети на първо четене в Народното събрание. Те направиха това на организирана от правосъдния министър Николай Найденов среща в МП с представители на професионалните общности на съдиите, прокурорите и следователите по повод предлаганите промени в Закона за съдебната власт.
Според представители на ВКП например, предложението изборът на и.ф. председатели на върховните съдилища и на и.ф. главен прокурор вече да се прави от пленума, а не от колегиите на ВСС противоречи на конституцията. Според тях противоконституционна е и именно предлаганата забрана изборен член на ВСС да е бил в последните 7 години председател на ВКС, председател на ВАС или главен прокурор, или и.ф. Срещу тези идеи се обявиха и представители на ВАС.
Практическият ефект от тези предложени от ПБ промени би бил, че бившият и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, както и бившият председател и и.ф. председател на Върховния административен съд Георги Чолаков няма да могат да влязат като членове в бъдещия Висш съдебен съвет.
Предложената разпоредба гласи, че няма да могат да са членове на ВСС хора, които в последните 7 години са били главен прокурор или председател на върховен съд или техен заместник, или е бил и.ф. на тази длъжност за повече от 6 месеца. Това поставя в забранителния списък както Сарафов, така и Чолаков, но и бившите главни прокурори Иван Гешев и Сотир Цацаров, както и бившият председател на Върховния касационен съд Лозан Панов и всичките им заместници.
С твърденията си за противоконституционност сега, прокуратурата и ВАС дават да се разбере, че е възможно след приемането на промените в закона за съдебната власт, те да бъдат атакувани пред Конституционния съд. Такива дела има много през годините и те обикновено се печелят от съдебната власт с аргумента, че се нарушава разделението на властите и независимостта й.
„Ще поддържам пред парламента предложенията на професионалната общност, по които има широко съгласие, като предложения на Министерството на правосъдието“, заяви от своя страна министърът на правосъдието Николай Найденов след продължила над три часа среща с представители на професионалната общност на съдиите, прокурорите и следователите.
Те бяха поканени в Министерството на правосъдието по повод промените в Закона за съдебната власт, предложени от депутати от „Прогресивна България“, „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“, които бяха приети на първо четене в Народното събрание и обединени в общ законопроект. Обсъжданията за второ четене предстоят.
На срещата в МП бяха председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова, и.ф. председателят на Върховния административен съд Любомир Гайдов, и.ф. главният прокурор Ваня Стефанова, членове на Висшия съдебен съвет и представляващият Боян Магдалинчев, главният съдебен инспектор Теодора Точкова, председателят на Съюза на юристите Владислав Славов, както и представители на Съюза на съдиите, Асоциацията на българските административни съдии, Асоциацията на прокурорите, Камарата на следователите, Българската асоциация за европейско право, Националния институт на правосъдието.
„Целта на срещата е да ни съдействате в процеса на изготвяне на становища, за да се придържаме към добрите правни традиции, гарантиращи законосъобразност и конституционосъобразност и да се стигне до качествен закон“, каза министър Найденов.
Той акцентира върху няколко групи въпроси от обединения вече проект за ЗСВ. Сред тях: кой да има право да номинира членове на ВСС, най-вече от парламентарната квота; начинът и местата за провеждане на изборите за професионалната квота на ВСС; идеите за установяване на изискуемите по закон нравствени и професионални качества на кандидатите за ВСС; т.нар. ограничаване правомощията на сега действащия ВСС – докъде и доколко може да изпълнява конституционно възложените му функции след изтичане на мандата.
Представители на ВСС подробно обясниха, че реалистично изборите за професионалната квота за съвета могат да приключат през втората половина на октомври. Това би означавало, че титулярен главен прокурор ще може да има най-рано през февруари.
Изтъкнато бе също, че според проведени допитвания и получени писма по-голяма част от съдиите биха искали гласуванията за членове на ВСС да се проведат по седалищата на окръжните съдилища. Участниците се обединиха около становището, че е практически неосъществимо гласуване по електронен път с наличните технически решения.
Галина Захарова настоя на ясни правила за ограничаването на правомощията на ВСС с изтекъл мандат, тъй като твърде широк обхват е обществено неприемлив. Като пример посочи, че не би имало проблем за „замразяване“ на назначенията на административни ръководители, финалните актове за назначения след конкурс, но не и върху цели конкурсни процедури. „Да се пазим от залитания, провокирани от една или друга реална ситуация“, прикани тя.
От обхвата на ограниченията да отпаднат назначенията на младшите съдии, прокурори и следователи, които не търпят отлагане и са болезнен проблем, настоя Ваня Стефанова. Това е и мнението на членове на ВСС, Камарата на следователите, а от Асоциацията на прокурорите предлагат да се довършат започнати процедури.
