В откровено интервю за предаването „Събуди се“, Глория Петкова – модел, актриса, инфлуенсър, дизайнер, художник и диджей – говори за пътя си между изкуството, личните изпитания и ролята си на майка. Срещата с Деси Банова-Плевнелиева се проведе в Националната художествена галерия – място, което не е избрано случайно, предвид дълбоката й връзка с изкуството още от ученическите години в художествена гимназия.
Петкова споделя, че изкуството за нея е начин да се променя гледната точка към живота – дори трудни и тъжни ситуации могат да бъдат осмислени през естетика и чувствителност. Тази философия я съпътства през всички й професионални трансформации – от модния подиум до музикалната сцена и визуалното изкуство.
Говорейки за образованието си в Лондон и избора да учи мъжки моден дизайн, тя признава, че решението ѝ е било по-скоро търсене на предизвикателство, но впоследствие се оказва ограничено от по-структурирания характер на мъжката мода. Именно това я насочва към по-свободни форми на изразяване.
Пътят й като модел започва рано – едва на 15 години, което я принуждава да порасне бързо и да изгради дисциплина и самостоятелност. Макар светът на модата да изглежда бляскав отвън, тя го описва като изключително труден и строг, с постоянен натиск върху външния вид и критика от всички посоки.
Постепенно се появява и киното, а първата й роля идва още в тийнейджърска възраст. Въпреки множеството професионални посоки, Петкова отказва да се ограничава в една идентичност – тя се определя просто като „артист“, обединяващ различните й творчески лица.
Една от най-личните теми в разговора е музиката, която тя определя като най-чистата форма на изразяване за себе си. Именно чрез нея усеща най-пълно връзката между визуално изкуство, звук и емоция, макар и да не търси публичност за собствените си музикални проекти.
Тя откровено признава, че често се чувства изгубена заради своя перфекционизъм. Постоянният стремеж към „перфектно свършена работа“ я натоварва емоционално и я кара да се съмнява в собствените си постижения – нещо, което определя като „токсичен вътрешен натиск“.
Най-силният и тежък момент в разговора е свързан с темата за домашното насилие. Петкова споделя, че е преживяла такава ситуация и дълго е обмисляла дали да говори публично за нея. В крайна сметка решава, че гласността е необходима, за да се постигнат реални законови и социални промени, а фокусът не трябва да бъде само върху жертвите, а върху причината – насилниците и липсата на адекватни наказания.
Тя подчертава нуждата от по-строги мерки и обществена активност срещу насилието, както и важността на самочувствието като защита за младите хора. По думите й увереността и личните граници са ключови за предотвратяване на подобни ситуации.
В личен план Петкова говори за промяната в начина, по който възприема любовта след преживените трудности – днес тя е по-предпазлива и цени спокойствието. За партньора си Дани Петканов казва, че носи именно това спокойствие, от което има нужда в живота си.
Тя се връща към най-важната си роля – тази на майка. Дъщеря й Анна Беата е определена като най-голямото чудо и вдъхновение в живота й, описана като изключително артистична, чувствителна и силна личност.
