Започването на процедура по прекомерен дефицит срещу България е сериозен сигнал както към финансовите пазари, така и към инвеститорите. Това заяви бившият министър на икономиката в служебното правителство на Гълъб Донев Никола Стоянов в „Тази събота и неделя“ по повод очаквания доклад на Европейската комисия за състоянието на българските публични финанси.
Повод за разговора станаха думите на премиера Румен Радев, който по време на правителствено заседание определи като „лоша новина“ очакването Европейската комисия да започне процедура по прекомерен дефицит за България.
Според Стоянов процедурата се задейства, когато дадена държава не изпълнява определени фискални критерии.
„Най-общо казано, идентифицирано е, че България не изпълнява критериите. Не е само България – за много държави в Европейския съюз положението е такова в момента. Мисля, че са общо десет. При нас става дума за критерия за 3% дефицит, а не за този, според който държавният дълг не трябва да надвишава 60% от брутния вътрешен продукт“, обясни той.
По думите му през юни Европейската комисия ще публикува доклад, който ще констатира наличието на проблема, а през юли ще бъде взето решение дали процедурата да бъде официално открита.
„Започне ли тази процедура, най-общо казано ще има препоръки и срок, в който да ги изпълним – шестмесечен или тримесечен. На база на това дали държавата ги изпълнява добре и дали се постигат резултати, процедурата може да бъде замразена, докато се види как се развиват нещата. Ако се счита, че не изпълняваме добре препоръките, вече се открива пълномащабна процедура, която може да донесе различни щети на държавата“, каза Стоянов.
Той посочи, че санкциите могат да варират от засилен контрол до финансови мерки.
„В началото могат да поискат повече информация да предоставяме. Впоследствие могат да ни накарат да депозираме сума пари – процент от брутния вътрешен продукт – безлихвено в Европейската централна банка. Разбира се, може да има и глоби.“
Според него съществува възможност и за ограничаване на инвестиционното финансиране. „Например Европейската инвестиционна банка може да спре финансирането на инвестиционни проекти в България или да ги замрази.“ Стоянов подчерта, че фактът, че и други държави са в подобна ситуация, не трябва да успокоява България.
„Не сме сами, но за всяка държава ситуацията е индивидуална. Така се разглежда и от европейските институции. За всяка държава се дават индивидуални препоръки. Това, че сме в група с други държави, не трябва да ни топли по никакъв начин.“
Той припомни, че България вече е преминавала през подобна процедура.
„България не е за първи път в такава процедура. Имало е вече – през 2010 година влизаме в такава процедура, а през 2012 година излизаме. Тогава се вижда, че има много поети ангажименти на държавата, които не са обезпечени, и много сключени договори, за които няма финансиране. Един вид има скрит дефицит.“
По думите на Стоянов сегашната ситуация е резултат от натрупвани проблеми през последните години. „Плод е на решения, взимани през последните пет години. България имаше политическа нестабилност и аз, както и много други експерти, сме говорили, че се вършат безобразия. Сега просто берем плодовете на тези безобразия.“
Той уточни, че служебните кабинети не са изготвяли бюджети. „Служебните правителства бюджети не са правили. Ние просто сме изпълнявали бюджета такъв, какъвто е заложен. Истината е, че партиите се събираха в парламента и наддаваха кой колко повече да увеличи разходите, след което отново се готвеха за избори.“
Според него държавните разходи са били увеличавани без достатъчно анализ.
„Раздуха се жестоко държавните разходи по доста необмислен начин.“
Стоянов отправи критики към практиката държавата да изземва цялата печалба на държавните предприятия. „Още при Асен Василев като финансов министър започна практиката от всички държавни дружества да се изземват 100% от дивидентите. Няма сектори, за които само да се говори, че работят добре, а предприятията да оцеляват, ако няколко години подред им се взимат 100% от печалбите.“
Той коментира и авансовото внасяне на средства от банковия сектор. „Държавата може да ги помоли. На теория могат да ги помолят и за следващите десет години да внесат средства предварително.“
Според бившия министър процедурата по прекомерен дефицит има не само административно, но и икономическо значение. „Това е сигнал в много посоки. Към инвеститорите. Има въздействие върху икономиката. Фактът сам по себе си се отчита от всички.“ По думите му няма съществено значение дали политическият спор е за дефицита през 2025 или 2026 година.
„Това няма никакво значение. Това са политически говорения. Дали е 2025-а, дали е 2026-а. За да има такава процедура, се разглежда 2025 година и как се развиват нещата през 2026-а.“
Стоянов смята, че правителството ще бъде принудено да предприеме по-консервативни мерки за стабилизиране на бюджета. „Със сигурност ги задължава да консолидират бюджета. Мисля, че така или иначе знаеха, че това трябва да направят. Възможно е с тази процедура да се наложи да са още по-консервативни мерките от тези, които са възнамерявали.“
Той даде положителна оценка на част от вече обявените намерения. „Мисля, че с подходящите мерки, някои от които вече бяха заявени, и ако първо се намалят разходите сериозно в администрацията на всички министерства, това са стъпки в правилната посока.“
По отношение на необходимостта от нов държавен дълг Стоянов беше категоричен: „Нов дълг, че трябва да се тегли, е ясно. Няма как по друг начин в краткосрочен план. Всички мерки, които сега ще се вземат за консолидиране на бюджета, най-вероятно няма да могат още през 2026 година да върнат дефицита под 3%, но е важно средносрочната рамка да е ясна.“
Той добави: „Това е, което искат европейците да видят – посоката и че се взимат мерки, които работят.“
В края на разговора Стоянов коментира и ефекта от членството на България в еврозоната. „От моя гледна точка ползите се усещат много сериозно, защото работя в сферата на привличането на инвестиции. Интересът към България определено е много по-висок.“ Според него страната има възможност да използва този интерес за ускоряване на икономическия растеж.
„Има сериозни възможности пред това правителство да засили привличането на инвестиции, което да помогне и за ръста на икономиката, и съответно за намаляване на дефицита.“ По отношение на потребителите той призна, че те са усетили най-вече ръста на цените.
„За потребителите със сигурност имаше голям шок. Не е заради еврозоната, но всички използваха темата като мотив. Още от миналото лято започна сериозно покачване на цените. После дойдоха проблемите в Близкия изток. Постоянно се намират мотиви за покачване на цените.“
Въпреки това Стоянов очаква процесът постепенно да се успокои. „Лично аз мисля, че покачването стана толкова голямо, че пазарът не може да го поеме и постепенно ще се саморегулира, защото хората ще намалят покупките си.“
