Децата нямат лоби. Нямат телевизии. Нямат партийни централи. Нямат изборни щабове. Затова държавата е длъжна да бъде техният глас.
Може би затова Денят на детето е добър повод да си зададем един важен въпрос: Виждаме ли всяка политика през очите на децата?
Защото в България днес живеят около 1,1 милиона деца. Стотици хиляди от тях са в риск от бедност или социално изключване. Хиляди растат в населени места с ограничен достъп до здравни грижи, качествено образование и възможности за развитие. Всяка година се раждат почти два пъти по-малко деца, отколкото преди едно поколение. Това не е просто статистика.
Това е бъдещето на България. Затова още в 50-ото Народно събрание по предложение на ГЕРБ беше създадена Комисията по демографската политика, децата и семейството. Всички парламентарни групи без изключение подкрепиха идеята. Комисията остана и в 51-вото Народно събрание, въпреки че тогава парламентът беше по-разделен от всякога със своите 9 парламентарни групи. Имаше разбиране, че бъдещето на България заслужава собствено място в дневния ред на държавата.
Днес тази комисия е закрита. Защото мястото на демографията било между труда и социалната политика.
Темите за децата, семейството и демографията не могат да бъдат просто поредната задача на Министерството на труда и социалната политика, което и без това носи на гърба си пенсии, пазар на труда, социално подпомагане, хора с увреждания, възрастни хора и десетки други политики. Когато една институция трябва да отговаря за всичко, най-често се оказва, че никой не отговаря за най-важното.
А демографската политика е най-важното. Защото тя е образование. Тя е здравеопазване. Тя е икономика. Тя е регионално развитие. Тя е национална сигурност.
Някога президентът Румен Радев определи демографската криза като най-голямата опасност пред страната. Сега премиерът Румен Радев в качеството си на партиен лидер закри комисията, която трябваше да държи този въпрос във фокуса на държавата. Трудно е да не забележим противоречието.
В годините Румен Радев присъства на много каузи, създадени от други – на „Българската Коледа“, създадена от Георги Първанов, на бала на децата без родители, създаден от Петър Стоянов, на кампаниите за връщане на българите у нас, инициирани от Росен Плевнелиев. За 9 години Румен Радев не присъства само на една инициатива – такава, създадена от него самия.
В политиката има два вида хора. Едните са създатели на власт. Другите са потребители на власт. Потребителите използват властта, за да управляват настоящето. Създателите използват властта, за да изграждат бъдещето. Популизмът носи аплодисменти днес. Далновидността носи доверие след години.
И ако политиката се отдалечава непрекъснато от хората, то нека поне хората да останат при себе си.
Днес, на 1 юни, всеки от нас може да направи нещо съвсем малко и съвсем истинско.
Да помогне на дете в нужда. Да подаде ръка на семейство, което преминава през труден период. Да купи книга, играчка или сладолед на дете, което няма възможност за това. Тихо. Деликатно. Без показност. Без снимки. Без да наранява достойнството на родителите му. Само защото добротата има смисъл.
Честит Ден на детето! Защото бъдещето не започва след години. То вече е тук. И днес празнува своя ден.
