Безспорно е, че има нужда от новата Антикорупционна комисия. Това каза пред БНР Андрей Янкулов, бивш министър на правосъдието, след като на второ четене беше приет окончателно Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.
До приемането му се стигна в опит да бъдат спасени плащания по ПВУ в размер на близо 260 милиона евро. Законопроектът беше подготвен от екипа на служебния правосъден министър Андрей Янкулов.
„Новото в конфигурацията на комисията е пет отделни институции да избират или назначават членове на комисията, от които само две можем да характеризираме като политически органи – НС и президента. Другите трима са от Общите събрания на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Висшия адвокатски съвет.
Разследващите функции на комисията са заложени в ПВУ. Те не могат да доведат до заобикаляне на прокуратурата. Това е конституционно положение. Всички дискусии дали биха я превърнали в бухалка са до голяма степен безпредметни. Не разследващите функции могат да я превърнат в бухалка, по-скоро могат някои от другите й дейности, при които няма да е под такъв контрол, под какъвто е в сектора „Разследване на престъпления“. Там е пълен контролът на прокуратурата.
Няма как тeзи дейности, които сега са въплътени в него, да не се осъществяват – по превенция, разкриване и разследване, корупционно поведение, проверка на имуществените декларации на лицата на висши държавни длъжности и т.н. Нещото, което отговоря и на изискванията на ПВУ, е политически неутрален антикорупционен орган да се занимава с всички тези дейности. В това число и с разследването на корупционни престъпления“.
Той коментира какво би могло да се случи в периода, след като е закрита старата антикорупционна комисия и делата й тръгват към ДАНС, Сметната палата и ГДБОП.
Сега ще трябва да се връщат в новата антикорупционна комисия.
„Не знаем какви дела са отишли там. Това са институции, които винаги са работили изцяло на тъмно. Голямата отговорност за това е до голяма степен на тази държавна институция, която би трябвало да контролира по закон дейността на антикорупционната комисия – парламента.
Новото парламентарно мнозинство би могло да използва по-активно своите контролни правомощия по отношение на комисията и да проконтролира този процес по прехвърляне на документи“.
Бившият правосъден министър коментира дали следващият ВСС би могъл да разкрие мрежите от зависимости в българската правосъдна система.
„Със средствата, с които ще разполага по линия на дисциплинарни производства, няма да може. По отношение на изборите, които ще направи в самата съдебна система за ключови административни ръководители, в това число председател на Върховния административен съд и главен прокурор – може да се получи някаква промяна в облика на правосъдната система“.
Самата правосъдна система е блокирала адекватното изясняване на тези обстоятелства, смята Янкулов.
„Много време е минало, много доказателства са се загубили. За да се случи изясняване на тези доказателства с някакъв държавно регулиран стандарт на доказване, независимо дали е от дисциплинарно или наказателно производство, трябва да има извънреден ред, по който да стане, да има извънредни мерки. Дори преуреждането на давността.
Необходимо е да има осъзнаване искаме ли действително разплитане на тези мрежи като общество, като професионална общност. От там нататък да има политическо решение за прилагане на извънредни мерки и ясно разбиране, консолидиране около това какви ще бъдат те“.
