Моето виждане кото служебен министър беше, че няма да изземвам правото на новото мнозинство да представи своята визия за бюджета за 2026 г. и 2027-ма.
Това каза пред БНР Георги Клисурски, министър на финансите в служебния кабинет на Андрей Гюров и настоящ зам.-кмет на Столична община, след като вицепремиерът Гълъб Донев обясни, че служебното правителство не е изпратило на ЕК необходимата информация.
„Не е вярно, че не сме изпратили. Всеки български гражданин може да провери. На 29 април Министерският съвет на Андрей Гюров приема решение с точния текст на доклада, който трябваше да бъде изпратен на ЕК в срок до 30 април. Изпратихме по приетото решение на МС Доклад по напредъка за националния фискално-структурен план на България. Това е 4-годишна визия за бюджета на страната. Трябваше да подадем данни за 2024 г., 2025 г., 2026 г. и 2027 г. За 24-та и 25-та подадохме историческите данни. За 26-та и 27-ма трябваше да се даде прогноза за бюджетния дефицит или излъшък на България.
На 30 април – 11 дни след изборите, на които имаше ясен победител, който ще има парламентарно мнозинство, би било проява на недемократичност служебен кабинет от името на този победител да прави прогнози за бюджетната визия на бъдещето правителство. Ние комуникирахме с ЕК, че ще имаме ново управление и не искаме да изземваме тяхното право да съставят своя бюджет и да дадат прогноза“.
Виждам липса на визия от новото правителство какъв бюджетен дефицит ще представи, заяви още той в предаването „Неделя 150“.
„За 2026 и 2027-ма не сме посочили конкретни числа. Ако знаех, че прогнозата на господин Донев е 7.4 %, това щеше да ми се стори несериозно. Също не бих го изпратил.
Въпросът не е към какво върви ЕК, а към какво върви българското правителство. То би трябвало да представи на Брюксел своята нова визия и да я защити.
Част от твърденията на господин Донев са верни. Още от 2025 г. с този бюджет се изтегли 20 млрд. дълг, когато бяха необходими само десет. Това е първият фискален проблем. След това имаше сключени договори в АПИ за няколко милиарда, за които е фактурирано огромно количество работа само за първата година от 4-годишния срок на договора. Въпросът е да се плаща ли това, или трябва да има някакъв вид ревизия.
По тези проблемни договори, които съществуват в държавата, най-каналният път е финансова инспекция, а след това внасяне на доказателства към прокуратурата, ако има съмнения за тежки нарушения.
На първо място трябва да се предприемат мерки, за да се орежат тези разходи, които са ненужни и незаконосъобразни. От друга страна, да видим как стоят нещата в приходната част. Оставяме събираемост с над 10% по-висока от миналата година. Близо 1.5 млрд. евро върнахме от ББР към държавния бюджет. Тези средства ще бъдат ли ползвани, или ще се връщат на ББР?“
Бих препоръчал да се изготви бюджет с 3% дефицит, което е и изискване на Закона за публичните финанси, каза бившият служебен министър.
„Трябва да се започне от най-големите разходни пера и да се намаляват ненужните разходи там. Първо заплатите на администрацията. Ако искат да запазят 50% увеличение на заплатите в МВР, отбрана и прокуратура, би било трудно да намалят дефицита.
В социалната система има плащания, които са за стотици милиони евро. Някои, от които се източват. Ако тези течове се спрат, може да има намаляване на дефицита със стотици милиони.
Над 100 милиона евро могат да се спестят, ако всички болници провеждат търгове с публичен ресурс“.
Клисурски коментира възможността и в София да има казуси, сходни на този в „Баба Алино“.
„Надявам се, че не. Въпреки че сме имали подобни примери, макар и в много по-малък мащаб“.
Като такъв той посочи събарянето на незаконното строителство на Румен Гайтански на язовир „Искър“.
„Сега имаме подобен казус с автокъща „Капитолия“. В парк е, не е предвидено да има такива постройки. Тече поредната дълга съдебна сага, която е на финала си. Естествено, ще бъде отсъдено в полза на Столична община, тъй като ние защитаваме обществения интерес. Още едно такова незаконно строителство ще бъде премахнато“.
Връщането в обществена полза на къпалнята „Мария Луиза“, която е в сърцето на Борисовата градина, също е сред приоритетите на Столична община, посочи зам.- кметът.
