Служебното правителство работеше в рамките на закона, ние изпълнявахме политиките, гласувани с бюджета за 2025 година и всички други разходи, които направихме, бяха такива, от които държавата нямаше как да се лиши, например парите за изборите. Това заяви в предаването „РеВизия“ по Нова Нюз бившият служебен министър на финансите в правителството на Андрей Гюров Георги Клисурски. Той коментира действията на неговия кабинет и обвиненията, че и те са допринесли за големия дефицит в страната, в резултат на което ЕК поиска срещу България да бъде започната процедура по свръхдефицит.
„Разходите се определят от бюджета, а сега няма бюджет, има удължителен закон за бюджета и той продължава политиките за 2025 година. В едно мое изказване образно казах, че ситуацията в публичните финанси е на автопилот. Появиха се критики – как може министър да каже, че нещата са автопилот. Аз имах предвид, че ръцете на министъра в този момент са вързани и се работи по политиките от 2025 година. Ние винаги сме действали по закон.“, каза Клисурски.
По негови думи, дефицитът в хазната се разширява през май с допълнителни 750 млн. евро и редовното правителство трябва да каже откъде идва тази разлика.
„Ние напуснахме кабинета на 8 май и предадохме властта тогава. Ако ползваме данните от 30 април, последните отчетни данни, виждаме, че дефицитът се е увеличил от април до май със 750 млн. евро. Това е много голямо увеличение. При нас февруари имаше увеличение, после намалявахме. Сега има отново разширение. Не знам откъде идва увеличение, надявам се да е заради инвестициите по ПВУ, дано да е това обяснението. Към 30 април, ние оставихме във фискалния резерв 6,4 млрд. евро, но голяма част от тях са блокирани. Каква е ликвидната наличност на правителството за пенсии и ПВУ? Малка, затова правителството сега говори за нов дълг. Смятам, че няма лошо да има такава емисия, особено ако ще финансираме с тях ПВУ инвестициите, които ще получим обратно до края на годината.“, коментира бившият служебен министър на финансите.
В отговор на въпроса дали служебното правителство е направило други извънредни плащания, които не са планирани, Клисурски каза: „И към април, и към май, но още от февруари и март, виждахме по-високи нива на дефицит, спрямо предходните години. Така че разходите са напрегнати. Причините – първо предплащането на инвестициите по ПВУ, които трябва да платим сега, а ще получим средствата за тях през юли и декември. Ние работихме по закон, но имаше и харчения по решения на Министерски съвет. Ако ги погледнете тях, всички такива правени от служебното правителство, ще видите, че те са били за най-необходимите неща. Пример – 65 млн. евро за план-сметката за изборите. Да, те са действие на Министерски съвет, но не може без тях. Едни други 30 млн. евро – керосин за изтребителите, резервът беше паднал и ние трябваше да ги осигурим. Така че имаме и други такива примери, информацията е налична.“
Клисурски обясни и откъде идва разликата в дефицита до месец април и май, спрямо миналата година. Данните на НСИ показват, че той расте, макар да работим с текстовете за 2025 година.
„Всъщност това, което хората казват и според мен е правилно – разходите спрямо същия период на миналата година растат с 19%, а приходите – с 10%. Затова расте и дефицитът. Приходите растат добре, но недостатъчно добре. Защо растат разходите? По три направления: разходите за заплати на администрацията, за социални плащания и капиталови плащания по ПВУ. Ако приемем, че тези инвестиции по ПВУ са нещо добро и трябва да се свършат, то въпросът е какво да направим по другите разходи – за заплати и социални плащания. Тези разходи са записани в закона за 2025 година – пенсии, социални плащания, заплати за администрацията. Заплатите на полицаите например са записани в закона на МВР, който определя, че те се вдигат без значение на друго.“
Георги Клисурски, освен бивш служебен министър на финансите в кабинета „Гюров“, бе и заместник-министър на финансите на Асен Василев. Имат ли вина те за общия дефицит в страната?
„Аз мисля, че политиките, в чието изготвяне участвах като заместник-министър са защитими. Давам пример с инвестиционната програма за общините. Всъщност, ако видим и прогнозата на Гълъб Донев за дефицит от 7,4%, то според мен там е включена тази програма с презумцията, че тя трябва да се плати през тази година цялата, а това не е вярно. Това е важна и амбициозна програма – оправяне на канализация, пътища. Това беше смислено. Трябваше да я обезпечим финансово за многогодишния срок. Нямаше достатъчно средства още първата година и дали ще се осигурят пари в следващите бюджети.“, каза бившият финансов зам.-министър.
Въпреки това, признава Клисурски, пенсиите бяха вдигнати рязко по тяхно време. Беше ли грешка това и трябваше ли да се случва по-плавно?
„Вдигането на пенсиите е вдигнато с растежа на икономиката, но основният аргумент беше, че исторически пенсиите бяха ниски и много пенсионери живееха в условията на бедност, това беше социална политика. За мен увеличението на пенсията не е грешна стъпка, ако върви с намаляване на корупционните разходи в държавата. Те нямаше да тежат толкова, ако не губехме милиони от източване на здравната каса, от плащане на лекарства на 10-торни цени, фалшиви ТЕЛК-ове, лични асистенти и т.н.“, коментира още Клисурски.
