Любомир Каримански, член на УС на БНБ коментира в студиото на „Денят започва с Георги Любенов“ започналата процедура по свръхдефицит, състоянието на публичните финанси, разходната политика на държавата и дългосрочните икономически предизвикателства пред България.
Каримански обясни за самата процедура и ролята на държавата в нейното управление:
„Процедурата по свръхдефицит е сериозно нещо за всяка страна. Има различни мерки, различен тип прилагане на тези мерки. Като начало правителството трябва да предложи мерки, които да доведат до намаляване на дефицита и да представи стратегия, която да бъде приета от Европейската комисия.“
Той подчерта, че Европейската комисия прилага координация, а не санкции:
„Комисията до този момент не е налагала глоба на нито една страна. Има различни мерки, но няма наказателен подход в класическия смисъл.“
Финансистът акцентира върху ръста на публичните разходи като ключов фактор за дисбалансите:
„Несъразмерното увеличаване на разходите в публичния сектор спрямо ръста на икономиката и инфлацията доведе до структурни проблеми във фискалната политика. Това създаде лавинообразно нарастване на разходи, които сега е трудно да бъдат овладени.“
Той допълни, че е необходима твърда фискална дисциплина:
„Трябва да се вземат много сериозни и твърди мерки, за да се върнем към финансова дисциплина, каквато имаше преди години.“
По повод разликата в отчетения дефицит през различни периоди Каримански коментира:
„Това не е въпрос само на счетоводно отразяване. Възможно е да се търси манипулация, ако се гледа чисто формално, но по-скоро става дума за политически решения и начин на управление на публичните предприятия.“
Процедурата по свръхдефицит: Властта с мерки за ограничаване на разходите
Той даде пример с държавни дружества:
„Когато се взима 100% от дивидента на държавните предприятия, без да се оставят средства за инвестиции и реинвестиции, тези компании се декапитализират. После се налага да теглят кредити, вместо да развиват дейност.“
Финансистът коментира и структурата на публичните разходи, като постави акцент върху образованието:
„Виждаме, че инвестициите в страната са малък дял спрямо социалните разходи. Това означава, че не инвестираме достатъчно в бъдещето. Образованието трябва да бъде приоритет. Имаме ниска безработица, но недостиг на кадри и липса на достатъчен човешки капитал.“
Каримански коментира и новия държавен дълг и бюджетните перспективи:
„Важно е в бюджета да има ясна посока за намаляване на разходите в публичния сектор. Проблемът е именно там, но трябва да се говори и за приходната част. Растежът идва основно от потреблението, но ние трябва да увеличим дела на производството, за да имаме устойчив икономически растеж и по-добър търговски баланс.“
По темата за спора около дизайна на еврова монета Каримански заяви, че процесът е все още в ход:
„Ние трябва да си защитим българската азбука, но това не е финала на процедурата. Не е забрана, има възражение от една от страните. Ние не може да искаме всичко да бъде ясно и прозрачно. Не бива да влияем на процедурата. Явно една от страните има възражения, че и други държави пишат на кирилица, затова не може да обявим, че това е българската азбука. Наистина има много извори, в които се споменава кирилицата като българската азбука, кирилицата е изключително добре направена в добър стил. Ние трябва да си защитим българската азбука.“
Любомир Каримански увери, че банковата система е стабилна:
„Няма никаква връзка между свръхдефицита и банковата стабилност. Банките са свръхликвидни, добре капитализирани и с висока адекватност на капитала.“
