Днешният оранжев, хрупкав и сладък морков е толкова обичаен за трапезата ни, че рядко се замисляме за неговия произход. Истината е, че този зеленчук извървява хилядолетен път, изпълнен с неочаквани обрати. В миналото той не е бил оранжев, не се е отглеждал заради корена и дълго време е бил възприеман по-скоро като лекарство, отколкото като храна.
Историята на култивирания морков започва преди повече от 1000 години в земите на древна Персия, най-вече в днешен Афганистан. Първите отглеждани сортове са били лилави, жълти, бели и червени, но никога оранжеви. Самите диви предци на моркова са имали жилави, горчиви бели корени с остър аромат. Любопитен факт е, че в зората на своята история растението се е отглеждало предимно заради силно ароматните си листа и семена. Те са били използвани като подправки и билки, докато коренът е бил пренебрегван.
Древните гърци и римляни са познавали дивите форми на моркова, но са ги използвали почти изцяло с медицински цели. Гърците наричали зеленчука „philtron“ (любовен чар) и вярвали, че той действа като силен афродизиак. Бащата на медицината Хипократ е предписвал супа от моркови и целина за лечение на различни неразположения.
Същинският култивиран морков пристига в Европа много по-късно. През X–XII век арабските търговци пренасят лилавите и жълтите сортове в Мавританска Испания. Оттам зеленчукът постепенно се разпространява из Централна и Западна Европа през Средновековието.
Първоначално европейците са приемали новата култура със смесени чувства. Тъй като средновековната медицина все още разчитала на билкарството, лекарите масово предписвали морковите като лек за всичко – от отровни ухапвания от змии до стомашни проблеми.
Постепенно зеленчукът си проправя път и в кухнята. Лилавите моркови обаче имали един голям недостатък – по време на готвене те пускали цвят и правели супите и яхниите да изглеждат тъмни и неапетитни. Това карало готвачите да предпочитат по-бледите жълти сортове. В Англия по времето на Елизабет I морковите станали толкова модерни, че жените от висшето общество използвали фините им зелени листа за украса на шапките и косите си.
Морковът, какъвто го познаваме днес, се ражда благодарение на холандските градинари през XVI и XVII век. Те започнали да кръстосват семена от мутирали жълти и червени сортове. Целта им била да създадат по-сладък, по-сочен и по-едър корен, който да не оцветява ястията.
Изборът на оранжевия цвят носи и силен политически елемент. Чрез селекцията на този ярък нюанс фермерите искали да отдадат почит на Вилем ван Орание (Уилям Орански) – водач на движението за независимост на Нидерландия и основател на кралската династия. Новият оранжев сорт се оказал изключително успешен, тъй като съдържал големи количества бета-каротин, бил много по-вкусен и бързо изместил лилавите и белите си събратя по целия свят.






