Нов дълг. Растящ дефицит. И все по-трудният въпрос – докъде може да си позволи да харчи държавата? Парламентът вдигна тавана на дълга, а спорът за бюджета отново раздели политици и икономисти.
Едни твърдят, че това е необходим инструмент за развитие. Други предупреждават, че сметката просто се прехвърля напред във времето. „Взимането на дълг е инструмент в управлението на финансите на държавата – няма твърда граница „да“ и „не“. Все още е на относително ниски нива, но това не трябва да ни успокоява. Те го взимат, защото ако някакви неща не се случат по ПВУ, все пак тези пари да ги похарчат за фирмите, които са заслужили да участват по ПВУ, а там случайни фирми няма“, заяви финансистът Левон Хампарцумян в „Денят ON AIR“.
Няма проблем да имаме дефицитен бюджет, ако дефицитът е от инвестиция, която ще донесе блага през следващите 10-15 години, убеден е той.
„ДПС и ГЕРБ твърдо подкрепиха. Победата на „Прогресивна България“ не сменя собствеността на фирмите. Време е да дадем път на професионалния разговор, а не на алармистки „свършиха парите“. Реалността е, че трябва да започнем да вървим към консолидация на бюджета – да харчим толкова, колкото сме изкарали“, допълни гостът за Bulgaria ON AIR.
„Икономиката се справя добре на базата на вътрешното потребление. Но увеличението на възнагражденията усилва инфлационния натиск върху цените. По целия свят има инфлационен натиск. Няма банка, която да има инструментите, с които разполага ДАНС и ако има престъпление, да го намери“, обясни финансистът.
