Нова формула за определяне на пенсиите поиска КТ “Подкрепа”. В момента формулата е напълно измислена и не е свързана с никакви реални показатели, като линията на бедност например, каза главният икономист на КТ “Подкрепа” Атанас Кацарчев. Самото индексиране на пенсиите става с голямо закъснение. От 1 юли на текущата година индексират пенсиите по швейцарското правило с 50% от инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход за предходната година. Така увеличението на пенсиите става много след реалното вдигане на цените, смята Кацарчев, цитиран от „Труд“.
Необходима е промяна и на самото швейцарско правило за индексиране на пенсиите, заяви президентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов. Това правило е основната причина за ниските пенсии в страната, допълни той. Димитър Манолов обясни, че швейцарското правило за увеличение на пенсиите е въведено в периода, когато имахме ниска инфлация с цел да има по-малко увеличение на пенсиите. Тоест пенсиите да не нарастват според ръста на доходите, а да се вземе предвид и ниската инфлация. Всъщност увеличението на осигурителния доход съдържа инфлацията, заяви Димитър Манолов.
Наличието на таван на осигурителния доход прави данъчно-осигурителната система регресивна, колкото са по-високи доходите, толкова по-малък дял от тях са плащаните налози, обясни Димитър Манолов. Според него максималният осигурителен доход трябва да се премахне или, като междинна стъпка, да бъде повишен, така че да бъде изпълнено изискването в Кодекса за социално осигуряване максималната пенсия да бъде в размер 40 на сто от максималния осигурителен доход. В момента максималната пенсия е 1738,39 евро (3400 лв.). Това означава, че максималният осигурителен доход би трябвало да бъде 4346 евро. Същевременно при подготовката на редовния бюджет за 2026 г. от Министерство на финансите планират максималният осигурителен доход да бъде повишен на 2300 евро. В момента максималния осигурителен доход е 2111,64 евро, което означава, че планираното увеличение е с 8,9 на сто, при положение, че последните налични данни на НСИ показват увеличение на средната заплата за година с 12,9 на сто. Тоест предлаганото увеличение на максималния осигурителен доход изостава дори от повишението на средната заплата.
Максималният осигурителен доход беше въведен при прогресивно облагане на доходите, припомни Димитър Манолов. След това преминахме към пропорционално облагане на доходите – десет процента без значение какъв е размерът на доходите, което е довело до значително намаление на данъчно-осигурителната тежест за най-високите доходи.
В момента данъчно-осигурителната тежест за хората с ниски доходи е 28%, докато за най-високите доходи клони към 10%, колкото е размерът на данъка върху доходите, защото за суми над максималния осигурителен доход не плащат осигуровки, обясни Атанас Кацарчев.
Друг проблем на пенсионната система е, че за получаването на някаква пенсия за стаж и възраст са необходими поне 15 години действителен стаж, каза Димитър Манолов. Тоест, ако човек е работил 14 години и 11 месеца, няма право на пенсия, дори да е бил осигуряван на максималния осигурителен доход. А осигурителният принос на човек, който е плащал 14 години осигуровки на максималния осигурителен доход, е по-голям, отколкото на човек, който повече години е бил осигуряван, но върху минималния осигурителен доход.
Голяма част от пенсиите в момента са под линията на бедност. Затова се налага много хора от малките населени места да ходят до областните центрове, за да кандидатстват в Агенцията за социално подпомагане за социални помощи, каза Атанас Кацарчев. Това няма да се налага, ако минималната пенсия за стаж и възраст е на нивото на линията на бедност.
