Ако един филм започваше с това как учени откриват стотици мощни трусове дълбоко под ледовете на Антарктида – на място, където от геоложка гледна точка е абсолютно невъзможно да има сеизмична активност – вероятно щяхте да очаквате в следващата сцена да се появят извънземни, древни чудовища или нещо също толкова драматично.
Това обаче не е научна фантастика, а реален научен пробив. Съвместен екип от изследователи от САЩ и Испания идентифицира над 500 дълбоки земетресения под ледения континент и в момента се опитва да намери логично обяснение за аномалията.
Регионът, в който са засечени трусовете, не се намира на границата между тектонични плочи, чието триене обикновено предизвиква земетресенията по света. Земната кора там би трябвало да е напълно неподвижна и стабилна.
За да уловят тези скрити сигнали, учените са събрали данни от 49 сеизмични станции, разпръснати из Източна Антарктида. След това те са използвали специализиран изкуствен интелект с дълбоко обучение, който да прерови масивите от данни и да отсее трусовете от общия фонов шум на ледения континент.
Hundreds of previously undetected deep earthquakes turned up inside Antarctica, far from plate boundaries, after old seismic data were re-examined with machine learning. @sciencemagazine https://t.co/N5Ax4S7Ejs
— Phys.org (@physorg_com) June 17, 2026
Резултатът е смайващ: изкуственият интелект е открил точно 510 дълбоки земетресения, концентрирани под ледника Дейвид (David Glacier), на дълбочина между 100 и 150 километра под повърхността. Магнитудът им е сравнително малък – между 1.6 и 3.5 по Рихтер, поради което са останали незабелязани от стандартната апаратура досега.
„Земетресенията на такава междинна дълбочина са изключително трудни за обяснение, тъй като високата температура и огромното налягане в горната мантия на Земята по принцип не позволяват на скалите да се напукват толкова рязко“, обясняват изследователите в своя научен труд, публикуван в престижното списание Science.
Въпреки че районът не е на границата на тектонични плочи, той се намира много близо до т.нар. литосферна граница – мястото, където се срещат две скални маси с различна плътност: дебелата и студена плоча на Източна Антарктида и по-тънката и гореща плоча на Западна Антарктида.
Според учените именно това засичане прави скалната структура уязвима. Огромното напрежение от нажежената земна мантия, която натиска нагоре, комбинирано с тежестта на ледника отгоре, кара по-меката и топла скала да огъва твърдата и крехка земна кора отдолу. Това огъване предизвиква микропукнатини и съответно – неочакваните трусове.
Въпреки че теорията за огъването на кората обяснява защо земетресенията се случват толкова дълбоко, геолозите все още нямат отговор на въпроса защо те са струпани единствено под ледника Дейвид. Подобни подземни граници има и на други места по Трансантарктическите планини, но там е напълно спокойно. Това означава, че на място действа и друг, все още неизвестен локален фактор.
Учените се надяват, че чрез фината настройка на изкуствения интелект и модерните методи за анализ, този модел ще може да се приложи и на други места по света (като подобни мистериозни зони в Афганистан, Мароко и Румъния), за да се извадят наяве стотици дълбоки земетресения, които до момента са оставали скрити за човечеството.
