Конституционният съд отне правото на Комисията за защита на конкуренцията да има достъп до трафични данни. Това стана след като КС се произнесе с решение по конституционно дело №19/2025 г. Делото бе образувано по искане на президента на България по времето, в което държавен глава все още беше сегашния премиер Румен Радев. Докладчик по него е съдия Павлина Панова.
Съдът обяви за противоконституционни няколко разпоредби от Закона за защита на конкуренцията. „За да се произнесе по конституционосъобразността на оспорените разпоредби, Съдът не се отклонява от разбирането, че достъпът до трафични данни (който се предоставя на Комисията за защита на конкуренцията с оспорените разпоредби) представлява намеса в основни, конституционно защитени права на гражданите каквито са правото на неприкосновеност на личния живот и правото на неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията“, посочват в мотивите си от КС.
В разпоредбите – предмет на производството пред КС, е предвидено редът за достъп до трафични данни да се използва за целите на разследване и наказване на нарушенията по Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). „По този начин законодателят не се е ограничил в използването на трафичните данни само за преследването на тежки престъпления (каквото е ограничението на чл. 34, ал. 2 от Конституцията), а необосновано е разширил тази цел, като е надхвърлил допустимите легитимни цели за съхраняване и достъп до трафични данни“, пишат от КС. Тъй като тежестта на намесата в случая е значителна, като се имат предвид видът, обхватът и възможностите за използване на трафичните данни, не е конституционно допустимо да се разрешава такъв достъп, за да се разследват и наказват административни нарушения.
Конституционният съд приема, че не всяка мярка, която може да бъде полезна за целите на правоприлагането, дори и да е необходима в конкретния случай, е конституционно допустима с оглед на негативните последици, до които води. „Липсва конституционноправно основание да се приеме, че допустимото ограничаване на неприкосновеността на личния живот и на неприкосновеността на свободата и тайната на кореспонденцията в случаите на „тежко престъпление“ може да се разшири, за да включи и деянията, представляващи административни нарушения, дори квалифицирани от националното законодателство като „тежки““, се посочва в решението.
„Доколкото трафичните данни, до които КЗК би могла да има достъп, биха могли да се използват за удостоверяване на наличие на комуникация между пазарните субекти, без да се разкрива съдържанието на тази комуникация, тези данни биха могли да служат само като косвено доказателство, преценявано в съвкупност с други доказателства в хода на производството по разкриване и наказване на нарушения“, смятат висшите съдии.
Според тях „ограниченият полезен ефект от тази мярка не оправдава нито нейния широк обхват, нито високия интензитет на засягане на основните права, до който тя води, предвид сериозното навлизане в неприкосновеността на личния живот на гражданите и в неприкосновеността на свободата и на тайната на тяхната кореспонденция“.
В заседанието са участвали всички 12 конституционни съдии, като решението е прието единодушно. Решението е подписано със становище от съдия Соня Янкулова, добавят от КС.
