Сребърният фонд отново стана актуална тема покрай тревогите за силното изтъняване на Фискалния резерв, от който правителството покрива голяма част от текущите си разходи. А Гълъб Донев е поредният финансов министър в последните години, който трябва да уверява, че не посяга на фонда в опит да покрие недостига в хазната при липсата на приет бюджет, пише „Сега“.
Държавният фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система, каквото е истинското наименование на Сребърния фонд, е част от Фискалния резерв, но парите в него може да се харчат само целево. Той бе създаден през 2007 г. с идеята след 10-15 години натрупвания да се събере солидна сума и тя да се използва в случаи, при които държавата има затруднения да изплаща пенсии.
Оттогава са минали почти 20 години, но акумулираните средства в Сребърния фонд са притеснително малко. Към 31 май във фонда има 2.393 млрд. евро, сочат данните на министерството на финансите.
Сумата е незначителна на фона на стремглавото нарастване на разходите за пенсии в последните години заради високата инфлация и ръста на средния осигурителен доход, както и заради редица политически решения. Парите във фонда в момента не стигат да се покрие изплащането на пенсии дори за два месеца. По данни на НСИ, за януари и февруари разходите на Държавното обществено осигуряване за пенсии са били 2.4 млрд. евро.
По закон Сребърният фонд се попълва с парични средства от приватизация на държавни активи, с приходи от концесии, а в години на бюджетни излишъци – и с 25% от отчетения за съответната година излишък в държавния бюджет.
В годините обаче постъпленията от приватизация съвсем пресъхнаха, бюджетни излишъци отдавна няма и концесиите останаха единственият приходоизточник на фонда. Като се прибави и силно консервативната политика депозирането на всички средства в БНБ, където години наред доходността бе нулева, става ясно коя е причината за мижавото нарастване на парите във фонда.
За една година средствата в Сребърния фонд са нараснали само с 85.6 млн. евро към 31 май. Това е крайната дата, в която държавният бюджет трябва да внесе приходите от концесии и от другите източници, предвидени по закон. От справката на МФ става ясно, че постъпленията от концесии, дължими за 2025 г., са в размер на 75.9 млн. евро. От приватизация са постъпили символичните 130 000 евро, като основно това са глоби и неустойки, свързани със следприватизационния контрол.
От 2015 г. в Сребърния фонд постъпват и пари от частните пенсионни дружества. Това са прехвърлените партиди на онези осигурени лица, които са се отказали от втора пенсия в универсален пенсионен фонд и са пожелали да се пенсионират изцяло с пенсия от държавния фонд в НОИ. По този ред през май в Сребърния фонд са постъпили 9,94 млн. евро. Тези средства временно се съхраняват в Сребърния фонд, а когато титулярът им получи право на пенсия, се прехвърлят в държавния фонд „Пенсии“ в НОИ.
Към 31 май във фонда са постъпили и лихви от депозирането на парите в БНБ в размер на 6,63 млн. евро, което е и единствената доходност от „инвестирането“ на активите на фонда. По закон, освен в банкови депозити, те може да се инвестират до определени лимити в акции на дружества с инвестиционен клас кредитен рейтинг, присъден от международно призната агенция за кредитна оценка. Също се допуска и инвестиране в облигации и дългови ценни книжа.
Никога досега обаче не са използвани тези възможности. Средствата на Сребърния фонд неизменно се държат на депозит в БНБ, където в периода от 2012 до 2021 г. не само че нямаше лихва, а тя бе отрицателна и се налагаше държавният бюджет да допълва разликата, за да не намалеят парите във фонда за подкрепа на пенсионната система.
