„Трябва да прекарвам всеки ден, преструвайки се, че всичко е наред, когато в действителност дори душата ми ме боли. Когато живееш с постоянна болка, живееш в гняв. Това не е живот.“ Това са сърцераздирателните думи на 28-годишната Айноа Кабайеро Медина, която поиска да бъде евтаназирана в Испания, след като твърди, че опит за убийство от бившия й приятел я е оставил в постоянна агония, съобщава „Дейли мейл“. Последвала безмилостна битка с променящи живота наранявания, включително мозъчно увреждане и загуба на вкус и мирис.
В същото време тя казва, че й е отказвано да бъде призната за жертва на домашно насилие, дори когато бившият й партньор продължава да я заплашва от затвора, където е временно задържан и е обект на ограничителна заповед.
Неспособна да избегне физическата си агония и загубила всякаква надежда, че властите някога ще й помогнат, тя в крайна сметка търси асистирана смърт съгласно испанския закон за евтаназията.
Премеждията на Медина започнали преди две години, когато тя има мечтаната работа като главен готвач и е във връзка с мъж, с когото вярва, че ще изгради бъдеще. Но на 24 юни 2024 г. се твърди, че се е опитал да я убие, като е тъпкал главата й на бордюра и я е оставил да умре на улицата.
В разговор с английското издание от дома си в Гран Канария, Испания, Медина си спомня събитията, които променили живота ѝ завинаги.
„Две седмици преди 24 юни се скарахме и той ме преби – разказва тя. – Казвах на хората, че съм паднала по стълбите, но сложих край на връзката.“ Тя споделя, че бившият й партньор – посочен в испанските съдебни документи като Антонио Давид – и преди е упражнявал върху нея емоционален тормоз, като често я е наричал „нищожество“ и е отправял унизителни забележки. Тя обаче никога не е вярвала, че той ще прибегне до физическо насилие.
„На 24 юни той ме помоли да сляза пред жилището ми, за да поговорим“, спомня си тя. „Когато видях лицето му, не го разпознах. Не беше нужно да казва каквото и да било – лицето му издаваше всичко: „Искам да те убия“.“
„Хвана ме за врата. Удари ме във врата, ухото и слепоочието. Опитах се да бягам, но той ме хвана. Той е висок 195 см, а аз съм много ниска. Хвана ме за краката и ме хвърли на земята.
„После удари главата ми в бордюра. Направи го веднъж, а после го направи втори път. След втория път вече не можех да усетя тялото си.
„Последното нещо, което си спомням, е как притисна главата ми към земята и стъпи на лицето ми. Преди да загубя съзнание, чух някой да вика: „Спри, човече, ще я убиеш!“ После се събудих в болницата.“
Болничните й записи от този ден показват, че тя, докато е била в съзнание, е излъгала медицинския персонал, че е паднала от височина, в опит да защити бившия си партньор, който по-късно е арестуван след показания на свидетели.
Медицинските доклади потвърждават, че е претърпяла вътрешночерепни кръвоизливи, надлъжна фрактура на кост и лицева парализа в резултат на нападението. Процесът на възстановяване продължава 301 дни.
„Получих мозъчно увреждане и развих тежка инфекция, която продължаваше да се влошава. Претърпях няколко неуспешни операции.“
Атаката я оставя със силно главоболие, амнезия и, най-опустошителното, загуба на обоняние и вкус – невъобразим удар за някой, който е изградил кариерата си като готвач.
Въпреки всичко, което вече е преживяла, Медина твърди, че е била допълнително малтретирана от социален работник в женския център на местния съвет. Медина си спомня как е била принудена да отиде в съвета, докато е била болна и се е задъхала, само за да й кажат, че няма право на никакви помощи или обезщетения.
„Когато потърсих помощ като жертва на насилие, ми казаха, че не отговарям на критериите за „жертва на насилие“, защото имам работа“, каза тя. „Ако не отговарям на критериите за „жертва на насилие“, кой отговаря?“
