На 29 юни България посреща един от най-важните летни празници – Петровден, денят на светите апостоли Петър и Павел. В народната традиция това е границата между ранното лято и истинския пек, моментът, в който слънцето „се обръща“ и започва да грее най-силно. Петровден е празник на светлина, плодородие и духовна памет, ден, който събира в себе си древни християнски истории и вековни български традиции и вярвания.
Свети Петър и свети Павел са двама от най-големите стълбове на християнството. Петър, рибарят от Витсаида, е първият ученик на Христос, човекът, който получава думите: „Ти си Петър, и на тази канара ще съградя Моята църква“. Той е символ на непоколебимата вяра, макар и човек, който пада и се изправя – отрича се от Христос три пъти, но след това посвещава живота си на проповед и мъченичество.
Павел, роден като Савел, е неговата противоположност – образован фарисей, гонител на християните, който преживява чудесно обръщане по пътя към Дамаск. Неговото прозрение променя хода на историята: от преследвач той се превръща в най-големия проповедник на Христовото учение, автор на посланията, които и днес са основа на християнската теология.
Двамата апостоли са убити в Рим по време на гоненията на император Нерон – Петър е разпнат, Павел е обезглавен. Църквата ги почита заедно, защото са двата стълба, върху които се крепи ранната християнска общност – простият човек на вярата и ученият човек на словото.
Петровден е един от най-старите християнски празници. Още през IV век църквата започва да отбелязва паметта на двамата апостоли на 29 юни – денят, в който според преданието са погребани. В България празникът се вплита в земеделския календар и става част от ритъма на селския живот. Той бележи началото на жътвата, узряването на плодовете и прехода към най-горещите дни на лятото.
В българските вярвания Петровден е денят, в който свети Петър „отключва небето“. Слънцето започва да пече най-силно, за да узрее житото. В много райони празникът се смята за официално начало на жътвата. Хората вярват, че ако денят е ясен и слънчев, годината ще бъде плодородна.
Свети Петър е пазител на небесните ключове. Той отваря и затваря небето, пуска дъжда, спира бурите, пази нивите от градушки. Затова на Петровден не се работи тежка работа – не се жъне, не се копае, не се върши полска дейност, за да не се разгневят светците и да не пострадат нивите.
Един от най-старите обичаи е жертването на „петровско пиле“. Коли се младо пиле, пече се и се носи в църква за освещаване. След това се раздава за здраве. Вярва се, че така семейството ще бъде защитено от болести и ще има плодородие през годината.
Петровското пиле е символ на светлината и новото начало. То е жертва, която се прави с благодарност към светците и с надежда за благоденствие.
В някои райони на България на Петровден се боядисват червени яйца, подобно на Великден. Наричат се „петровски яйца“. Те се раздават на деца и близки за здраве. Яйцето е символ на живота, на новото начало, на силата, която се ражда от светлината.
Според народните вярвания душите на починалите, които от Велики четвъртък „са били на гости“ на Земята, на Петровден се връщат на небето. Затова се правят помени, раздават се хляб, плодове, яйца. Това е ден на духовна памет, на връзката между живите и мъртвите.
Петровден бележи узряването на плодовете. Първите ябълки не се ядат преди празника. На много места се освещават и раздават за здраве. Петровската ябълка е символ на първия плод, на благословията на лятото, на надеждата за добра реколта.
След Петровден започва най-горещото време от лятото – Петровото пекло. Вярва се, че слънцето „гори като огън“ и не бива да се стои дълго на открито. Това е периодът, в който природата узрява, а човек трябва да пази здравето си.
На Петровден не се работи тежка работа. Не се жъне, не се копае, не се върши полска дейност. Жените не трябва да перат, да тъкат или да предат. Вярва се, че нарушаването на тези забрани води до нещастие – градушка, буря, болест или злополука.
На Петровден празнуват всички, които носят имената Петър, Павел, Петя, Пенка, Пенчо, Павлин, Павлета, Камен, Петруна, Патриция, Патрик, Павлина, Павелина, Пепа, Пепи.
Това е един от най-големите именни дни през лятото – ден на светлина, плодородие и духовна сила.
