В коментар пред БНР относно решението на Бюджетна комисия на парламента да възложи на Сметната палата да направи одити държавните финанси, пенсионната система и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), Емил Димитров, наричан Ревизоро, който е бивш шеф на „Митниците“ и бивш министър, изрази силен скептицизъм относно реалната полза от тези проверки в краткосрочен план.
Според него управляващите не търсят нова информация, тъй като състоянието на тези сектори е добре известно от ежегодните доклади на институциите, а по-скоро се нуждаят от „институционално оправдание“ за предстоящи тежки решения в бюджета за следващата година.
„Вместо на комисии (в НС) те разчитат на институционален, професионален, оперативен одит, който да им даде с тези три одита някаква информация, на която те да могат да разчитат при правенето на новия бюджет, въпреки че от 2020 до 2026, това е твърде дълъг период. В условията на коронавирус, в условията на война в съседство… И те искат, може би да имат един официален документ, който да им каже: „Това попречи, това помогна, това не трябваше да се прави“, коментира Димитров.
„Очевидно им трябва документ, на който да стъпят, за да кажат: „Ето, ние мислехме, че е зле, ама то се оказа много по-зле“. За това ще направим тези и тези стъпки в новия бюджет“, допълни той.
Бюджетната комисия одобри възлагането на три одита на Сметната палата относно управлението на публичните финанси
Бюджетната комисия одобри възлагането на три одита на Сметната палата относно управлението на публичните финанси
Димитров отбеляза и вътрешни проблеми в Сметната палата – че институцията е демотивирана и организационно разклатена.
Сметната палата в момента е в състояние на сериозно кадрово и структурно сътресение заради неуспешните опити за сливане и разделяне с антикорупционните органи: „Самата Сметна палата няма достатъчно служители. Има много свободни места. Не е толкова привлекателно място за работа… В нея беше включена една нова дейност – Комисия за противодействие на корупцията. Те в момента я приеха при себе си, а сега пък я вадят“.
Той критикува административния подход на „военни заповеди“ към държавната администрация и предупреди, че кратките срокове (до септември) за проверка на толкова дълъг период (2020-2026 г.) неизбежно ще доведат до занижено качество на резултатите.
„Това е огромен обем информация, която, честно казвам, или биха я претупали, или не биха я направили много качествено – не защото не искат, а защото не им е дадено време… В момента злоупотребата е, че го правиш точно в летния месец, когато всички са си планирали отпуска“, коментира Емил Димитров по повод кратките срокове, които крият риск от некачествена работа. В икономически план той очертава мрачна картина: България се намира в ситуация на „преразпределение на мизерията“ и разчита предимно на външни заеми поради липса на работеща икономика.
„Ние сме се спрели в момента на преразпределяне на мизерията, икономисваме средства, намаляваме разходите и сме се обърнали към търсене на пари от чужбина, да финансираме текущата дейност и издръжка. Сега в момента не трябват тези одити, за да може да оправдаем едно или друго действие. Аз лично се притеснявам като човек, който е трябвал много такива одити от реакцията след това срещу хората, които са го направили. Защото на някого все няма да се харесва резултата“, отбеляза той.
Димитров засегна и хроничните проблеми в Агенция „Пътна инфраструктура“ и порочния модел на разплащания в пътното строителство.
„Имаш 200 милиона, поръчал си за 1 милиард за строителство… после извадят политиката и ти казват: „Моля, тези 200 ги разплати на тези и тези фирми, другите ще чакат следващия бюджет“…. И после се правим на изненадани“, обясни Ревизоро.
По отношение на здравеопазването Емил Димитров отбеляза, че разходите растат главоломно, без това да води до по-добро качество или обхват: „Едни и същи хора преди 10 години са лекувани за едни пари, а сега са лекувани за 4 пъти повече пари… Как да намериш другите 50% (недофинансиране) с един одит, не е ясно.“
Като отчете липсата на икономически алтернативи, Димитров посочи, че страната е изчерпала вариантите за свежи приходи в бюджета и така се стига до зависимост от външно финансиране.
Какви са начините да се увеличат приходите? „Първото е да увеличиш приходите. При неработеща икономика… какво точно да обложиш… за да изкараш някакви повече средства? Второто е намаляването на разходите… Някога биха го казали „преразпределение на мизерията“.
Така единственият останал изход за текущата издръжка е трупането на дълг: „Остана четвъртото: Да взимаме заеми, външно финансиране… и сме се обърнали към търсене на пари от чужбина, да финансираме текущата дейност и издръжка“.
