Промяна в Кодекса на труда може да пренареди начина, по който се трупа трудов стаж и се изчислява познатият „клас“ към заплатата. Предложението е записано в преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за Бюджет 2026. Ако бъде прието, най-пряко ще го усетят хората на непълно работно време, защото стажът им ще се брои по реално отработени часове и може да влияе и на обезщетенията при пенсиониране или напускане.
Правило от 1992 г. влиза в нова сметка
Сега трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За един ден трудов стаж се зачита времето, през което служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня. Именно това правило според правителството на Румен Радев отваря врата за недеклариран труд и за договори, които на хартия са на непълно време, но на практика могат да прикриват друга заетост.
Затова кабинетът предлага трудовият стаж да бъде приравнен към осигурителния, който се взема предвид при пенсиониране. Разликата е голяма. Вместо стажът да се признава по досегашната логика за дни, месеци и години, той ще се изчислява по часове. За един ден трудов стаж ще се признава само времето, през което работникът е изработил пълното законоустановено за него работно време за деня.
Непълният ден вече няма да тежи като пълен
При непълно работно време трудовият стаж ще се изчислява пропорционално на законоустановеното работно време. На прост език, ако човек работи по-малко часове, той ще трупа и по-малко трудов стаж за съответния период. Така стажът на всички работещи на непълно работно време ще се отчита според реално изработените часове.
В мотивите към промените е записано и как ще се брои един месец трудов стаж. За един месец ще се признава периодът, в който са отработени всички работни дни в съответния календарен месец. Това е важен детайл, защото новият ред няма да гледа само дали човек формално е назначен, а колко време реално е отработил.
За да не се стига до загуба на вече придобити трудови права, е предвидено старите правила да важат за времето до влизането в сила на промените. Това означава, че до приемането на закона за Бюджет 2026 трудовият стаж ще се изчислява по досегашния ред.
Кой може да усети промяната по джоба си
Най-видимият ефект може да бъде при добавката за придобит трудов стаж и професионален опит, позната като „клас“. Тя е едно от най-разпознаваемите доплащания към заплатата и на практика възнаграждава натрупания опит, като се начислява като процент върху основната заплата. Затова всяка промяна в начина, по който се признава стажът, може да се отрази и върху бъдещия размер на това плащане.
Промяната не означава автоматично намаляване на заплатите. Тя обаче може да промени бъдещото натрупване на трудов стаж и съответно размера на класа при хората на непълен работен ден. Ефектът ще зависи от конкретния трудов договор, продължителността на работното време и начина, по който работодателят изчислява добавката.
Кабинетът защитава мярката със стремеж към по-равнопоставено третиране. В момента служителите, които работят под половината от нормалното работно време, натрупват трудов стаж пропорционално на отработеното време, докато при 4-часов работен ден се признава пълен трудов стаж. Според правителството това създава стимул за фиктивни трудови договори на непълно работно време, най-често на 4 часа, без това да води до намаляване на трудовите права.
Очакването на вносителите е новият ред да помогне за изсветляване на икономиката, ограничаване на недекларирания труд и по-висока събираемост на осигурителни вноски и данъци. Рискът е социалният ефект да не е еднакъв за всички. Мярката може да пресече злоупотреби, но може да намали бъдещи права и на хора, които наистина работят на непълно време. Такива се родители, студенти, хора с втора работа или служители в сектори с гъвкава заетост.
Какво зависи от трудовия стаж
С трудовия стаж са обвързани важни права по Кодекса на труда. Това е разликата с осигурителния стаж, от който зависят правата по Кодекса за социално осигуряване – пенсии, майчинство, обезщетения за безработица и други плащания. Затова промяната не е само счетоводна, а засяга начина, по който човек трупа права през годините работа.
Един от най-близките примери е платеният годишен отпуск. При постъпване на първа работа работникът получава право да го ползва след 4 месеца трудов стаж. Ако занапред стажът при непълно работно време се изчислява пропорционално на часовете, това може да промени и момента, в който част от хората реално достигат нужния стаж за определени права.
Най-важното плащане, свързано с трудовия стаж, остава т.нар. добавка за клас. Официалното й име е допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Тя се начислява като процент към основната заплата и затова е пряко свързана с реалния доход на работника, а не само със служебните документи.
От трудовия стаж зависят и обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение поради пенсиониране. Именно там въпросът колко стаж е признат може да се превърне в пари, т.е. колко заплати ще получи служителят при напускане. Затова за хората на непълно работно време новата сметка ще бъде особено важна.
Кога липсващият стаж може да се купи
Осигурителният стаж е другата голяма сметка в живота на работещия човек. За пенсия в България не е достатъчно само да се навърши определена възраст. Нужно е и да има достатъчно осигурителен стаж. Според НОИ от 1 януари 2026 г. за пенсия по общия ред са нужни 62 години и 6 месеца възраст и 36 години и 10 месеца стаж за жените, а за мъжете са 64 години и 9 месеца възраст и 39 години и 10 месеца стаж.
Осигурителният стаж не е просто броят години, в които човек е работил. Той се трупа за периодите, в които са внасяни осигуровки – от работодател, от самоосигуряващо се лице или от държавата в определени случаи. Ако в трудовия път има периоди без осигуровки, те не се броят автоматично и точно това често се вижда едва когато човек наближи пенсионна възраст.
Проблемите могат да бъдат различни. При едни липсват осигуровки заради дълго следване, престой в чужбина или години без работа. При други, особено за периоди от 90-те години, стажът може да е реален, но документите да са изгубени или трудни за намиране. В такива случаи първата стъпка не е веднага да се купува стаж, а да се търсят доказателства – трудова книжка, УП документи или архив.
Законът позволява закупуване на осигурителен стаж само в конкретни случаи – за време на обучение при завършено висше или полувисше образование, за докторантура или до 5 години при недостигащ стаж за пенсиониране по общия ред. НОИ уточнява, че сумата за един месец се изчислява като 19,8% от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
При действащ минимален осигурителен доход от 550,66 евро, посочен от НАП за самоосигуряващите се лица, един месец закупен стаж излиза около 109,03 евро. Една година струва около 1308,36 евро, а максималните 5 години – около 6541,80 евро. И тук има важна уловка. Закупеният стаж помага при стандартното пенсиониране, защото запълва липсващи години, но не е „действителен стаж“ за режима на непълен стаж. При него законът изисква минимум 15 години действителен осигурителен стаж, а НОИ посочва, че тази възможност е при възраст 67 години.
Преди да се внасят пари, трябва да е ясно точно колко стаж не достига. Ако минималният осигурителен доход бъде променен със следващ бюджет, ще се промени и цената на закупения стаж. Затова сметката трябва да се прави по актуалните данни на НОИ или НАП, а не „на око“.
