Следващата седмица предстои да бъде прието решение на МС, което утвърждава позицията на България за предстоящия съвет на външните министри в пълнота, пишат от Министерството на външните работи (МнВР) на въпрос кои са лицата, за които България настоява да не попадат в санкционния списък на Брюксел срещу Русия заради продължаващата война в Украйна, съобщава bTV.
„Преговорите на ниво Европейски съюз по 21-вия пакет санкции текат и в момента“, добавят от ведомството.
Вчера премиерът Румен Радев заяви, че има готовност страната ни да изрази резерви, ако в списъка попаднат руският патриарх Кирил и руският бизнесмен, свързан с „Лукойл“, Вагит Алекперов.
Радев допълни, че правителството няма да отменя подписаното 10-годишно споразумение с Украйна.
По-рано стана ясно, че Италия се е присъединила към България, изразявайки опасения относно плановете за налагане на санкции срещу руския патриарх Кирил. Това съобщиха трима дипломати от ЕС, запознати с обсъжданията пред „Политико“.
Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас предложи на руския патриарх Кирил да бъде наложена забрана за влизане в Европейския съюз като част от 21-вия пакет санкции срещу Русия. Патриархът е близък съюзник на руския президент Владимир Путин и многократно е подкрепял и оправдавал пълномащабната руска инвазия в Украйна.
Предложението обаче среща възражения от страна на България, която има значително православно население, както и „резерва“ от Италия – дипломатически термин, който означава наличие на опасения, които трябва да бъдат преодолени, без това да представлява официално вето. Тримата дипломати са пожелали анонимност, тъй като обсъжданията по санкциите се водят при закрити врата.
Според един от дипломатите опасенията на Рим са свързани с позицията на Ватикана и произтичат от нежеланието да бъдат налагани санкции срещу духовния водач на християнска деноминация. Говорител на постоянното представителство на Италия към ЕС е отказал коментар.
Според източниците комбинацията от санкции и украинските удари с далечен обсег по руските петролни рафинерии оказва все по-силен натиск върху руската икономика, като две трети от 83-те региона на Русия вече съобщават за проблеми с доставките на горива.
На 26 юни на въпрос дали ще подкрепи отпадане на санкциите за руския патриарх Кирил, българският патриарх Даниил отговори, че „това определено е една смела постъпка и не мислим, че санкциите спрямо главата на една поместна православна църква постига този интерес и този ефект, който налагащите санкцията мислят. Мисля, че е правилно решението“.
След среща с патриарха същия ден премиерът Румен Радев каза: „Ясно заявих, че мен не ме интересува личността на патриарх Кирил. Мен ме интересува да бъде уважавана религията на всички православни християни“.
„Не искам да намесваме църквата в политиката, както не искам и политиката да навлиза в религията“, посочи още Радев.
„България не подкрепя налагането на символни санкции, свързани с руския патриарх Кирил, каквито са разписани в 21-ия пакет на ЕС“, обяви преди дни външният министър Велислава Петрова.
„Какво послание изпращаме, когато разпростираме санкциите и войната към религията? Даваме ли си сметка докъде води това? Казах ви – времето на кръстоносните походи свърши. Мен не ме интересува руският патриарх. Мен ме интересува фактът, че той е предстоятел на Руската православна църква, която е източноправославна, както и нашата. Интересуват ме онези милиони хора, които са част от тази църква“, коментира след това премиерът Румен Радев.
На 18 юни премиерът обяви от Брюксел, че ще наложи вето на новия пакет санкции срещу Русия. Министър-председателят призова религията и политиката да не се смесват по повод искането на ЕС патриарх Кирил също да бъде санкциониран заради подкрепата му за руската агресия срещу Украйна.
„Нека не смесваме политиката с религията. Днес в София казах, че времето на кръстоносните походи отмина. Тази война вече излезе извън окопите. Тя се разпростира върху икономиката, енергетиката, виждаме, че засяга културата и спорта, а сега остава да обхване и религията. Да, ще наложим вето“, заяви Радев.
Премиерът подчерта, че не се интересува от личността патриарх Кирил, а от отношението към православната общност и Руската православна църква като институция.
„Не ме интересува патриарх Кирил. Мен ме интересува Руската православна църква, защото руското православие има принос за нашето освобождение от петвековното османско робство. Не ме интересува какво прави патриархът. Мен ме интересува цялото руско общество, което има тази църква. Тя е източноправославна, както и нашата. Ние сме едно семейство“, каза Радев пред български журналисти.
По думите му по подобни въпроси трябва да бъде чута и позицията на Българската православна църква.
„Тук трябва да има мнение и Българската православна църква, когато говорим за такъв тип санкции. С какво точно този тип санкции ще допринесат за края на войната?“, попита той и подчерта: „Да, ще наложа вето“.
Радев коментира и икономическите рискове от нови ограничителни мерки срещу Русия, като предупреди, че те могат да засегнат ключови сектори в България. Попитан дали има приятели в ЕС, премиерът каза, че има прекрасни отношения с всички европейски лидери. България има много приятели със своята разумна и рационална политика, обобщи той. Попитан дали може някой от лидерите в ЕС да го убеди да промени българската позиция за санкциите срещу Русия, Радев не изключи такава възможност. Ако този лидер успее да ме убеди, че ще успее да минимизира риска за българската икономика, готов съм да бъда убеден, каза премиерът.
Темата коментира и вицепремиера Атанас Пеканов. „Държавата не е против санкциите срещу Русия, ако те не са в наш ущърб“, каза той пред БНТ.
„По религиозните въпроси едва ли съм най-компетентният, който да обясни. Аз приемам тезата, че може би трябва да оставим религията. Трябва да намерим някакъв начин да се замрази конфликта, защото не виждаме ясен край“, каза още Пеканов.
