https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
spot_imgspot_img
spot_imgspot_img
НачалоОбществоПрекупвачи заработват двойно от златни монети

Прекупвачи заработват двойно от златни монети

Няколко часа чакане на опашки пред БНБ за златните монети е „позлатило“ колекционерите.

Заради скока на котировките на благородния метал сега печалбата от препродажба на някои от възпоменателните пари е двойна. Прекупвачите, чакали търпеливо от ранни зори на стъпалата пред Централната банка, сега са възнаградени с 1000-2000 евро, които могат да си сложат в джоба, пише „Телеграф“.

Последната колекционерска монета в лева, емитирана от БНБ месец преди приемане на еврото – през декември 2025 г., бе посветена на св. Патриарх Евтимий Търновски. Тя предизвика голям интерес у колекционерите и се разграби като топъл хляб. Хората чакаха на опашки часове наред, за се сдобият с последната колекционерска монета в българската валута.

Много нумизмати използваха случая и при закупуването й си вземаха и току-що пуснатите стартови комплекти с български евромонети.

Наличности на касите на БНБ от монетата с Патриарх Евтимий вече няма. При емитирането си тази златна пара се продаваше за 2590 лева (1324,25 евро). Сега спекуланти я продават в платформите за обяви в интернет на цена между 1900 и 2300 евро. Това означава, че при наличие на търсене търпението да чакат няколко часа на опашка е възнаградило прекупвачите с печалба между 600 и 1000 евро.

Още по-голяма е печалбата при препродажба на друга златна пара на БНБ – двата златни лева с Паисий Хилендарски. И тази монета предизвика огромен интерес въпреки много високата си цена при емитирането от 3755 лева (1920 евро). Монетата беше толкова скъпа още преди пика в котировките на златото, защото беше доста голяма – с тегло 23,33 грама и диаметър 26,5 мм. Сега, когато двата златни лева са изчерпани на касите на БНБ, те могат да се намерят единствено на вторичния пазар. Офертите в платформи като olx и bazar варират между 3500 и 4400 евро. Това означава, че монетата в момента може да донесе на собственика си двойна печалба, като той може да прибере в джоба си чисто между 1600 и 2500 евро, стига, разбира се, да намери купувач, готов да плати продажната цена.

Една от причините печалбата да е толкова голяма е фактът, че монетата беше емитирана преди скока на златото на международните пазари и съответно цената при емитиране беше съобразена с котировките тогава. Макар трендът при благородния метал в последните месеци да е надолу, котировките все още са по-високи от тези при пускането на монетата. През 2022 г. една тройунция е вървяла по 1700-1780 евро. А сега актуалната цена на инвестиционното злато на международните пазари е около 3600 евро.

По-малки са печалбите за прекупвачите на монети, които все още могат да се намерят на касите на БНБ. Но дори при тях разликата в котировките на метала носи добър доход, който си е струвал чакането по опашки. Емитираната през 2024 г. златна монета със св. св. Петър и Павел в началото се е продавала на цена 1757 лева, докато сега актуалната цена на касите на БНБ, където все още са налични 1053 бройки, е 1411,24 евро. Настоящата й стойност е с близо 60% по-висока от тази при емитиране.

През 2024 г. започна емитирането на златни монети с неопределен предварително тираж „Св. Богородица-Златна ябълка“. Те са с четири номинала и съответно четири размера. Наличностите от най-малката с номинал 10 лева са изчерпани на касите на БНБ. По-големите златни пари от тази тема обаче все още могат да се закупят от Централната банка. Така например от най-големия размер с номинал 100 лева все още има 59 бройки. При емитирането тази златна пара струваше 5057 лева. Сега тя се продава на касите на БНБ срещу 4732,75 евро. Поскъпването е с близо 85%.

В Централната банка са останали и 1263 бройки и от емитираната през 2023 г. златна пара по повод 100-годишнината на Богословския факултет. При пускането си тази монета се е продавала срещу 1470 лева. Настоящата й цена е 1382,09 евро. Разликата отново е плюс около 85%.

Златната треска покрай колекционерските монети от благородния метал обаче скоро може да затихне. Причината е, че котировките на златото вече се устремиха надолу. БНБ също отразява тези тенденции и актуализира цените на монетите, които все още могат да се намерят на касите й. „Продажните цени на колекционерските монети от злато, сребро и платина се актуализират съгласно вътрешни правила, които включват методика за изчисляване на цената на метала в монетите на базата на цени на металите на пазара в Лондон. При изпълнение на критериите от методиката съответните продажни цени на монетите се актуализират – съответно намаляват или увеличават“, посочиха пред „Телеграф“ от Централната банка. Оттам уточниха, че последната актуализация (намаляване) на продажните цени на златните монети е влязла в сила от 1 юли. Справка на „Телеграф“ в сайта на БНБ показа, че смятано от 8 юли са актуализирани и цените на сребърните пари.

Две възпоменателни и пет колекционерски монети ще емитира БНБ през 2027 г., става ясно от монетната й програма, одобрена от Управителния съвет.

Програмата предвижда през януари да бъде пусната в обращение сребърна колекционерска монета с номинал 10 евро, посветена на св. Цар Петър I. През април ще бъде емитирана сребърна монета с номинал 10 евро на тема 150 г. Българско опълчение. През август догодина БНБ ще пусне медна монета с номинал 5 евро, посветена на 125 г. от рождението на Ангел Каралийчев. През септември пък се очаква златна монета с номинал 100 евро на тема св. мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София. Последната колекционерска монета за 2027 г. е предвидена за ноември, като тя ще бъде с номинал от 10 евро и посветена на възрожденските чешми.

През месец май 2027 г- БНБ ще пусне и две възпоменателни монети с номинал 2 евро. Те ще бъдат посветени съответно на 20 г. България в ЕС и маслодайната роза в България.

Централната банка планираше през втората половина на тази година да пусне първата българска възпоменателна монета от 2 евро на тема „Българската азбука“. Около дизайна й обаче се разрази полемика. Стана ясно, че по проекта е постъпило възражение от друга държава членка на еврозоната – по неофициална информация това е била Гърция.

Подобни статии

КОМЕНТИРАЙ

Моля, въведете вашия коментар!
Моля, въведете името си тук

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
X