Аз мисля, че бързо трябва да започнат мерки. Това коментира бившият социален министър Христина Христова по повод задействаната официално от финансовите министри на Европейския съюз процедура по свръхдефицит срещу България. Темата за последствията за държавния бюджет и за джоба на гражданите дискутира и членът на Фискалния съвет Любомир Дацов в предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS.
Според Христова ситуацията изисква бързи решения за овладяване на бюджетните разходи, а забавянето може да доведе до сериозни усложнения за страната ни. По време на дискусията бяха представени данни, според които дефицитът за 2026 година се предвижда да бъде 5.7%, а за 2027 година – 3.8%, при максимално допустим европейски критерий от 3%.
„Въпросът е дали правим реформи или просто съкращаваме разходи”, това коментира бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов. Той подчерта важността на структурните промени пред механичното орязване на бюджета.
Той припомни, че управляващите са поели ангажимент съвсем скоро да представят управленската си програма, която трябва да адресира сложните реформи в здравеопазването, образованието и пенсионната система. Дацов обърна специално внимание на раздутия щат, като посочи, че в момента има около 90 000 служители в повече. „Или размерът на заплатата трябва да бъде намален, или, ако бъде запазен размерът на заплатата, за да може да бъде бюджетирано в бъдеще, ще трябва да се намалят хората”, това коментира членът на Фискалния съвет, очертавайки избора пред предстоящата хоризонтална административна реформа.
Той призова тези стъпки да се предприемат незабавно, тъй като през 2026 и 2027 г. икономиката има ръст и търсене на работна ръка. Според прогнозите през 2028 г. икономиката по-скоро ще започне да се свива и тогава единственият изход за държавата ще бъде вдигането на данъците.
От своя страна Христина Христова посочи, че ревизията на социалната система е наложителна. „Въвеждането на справедливост ще намали финансовия дефицит в пенсионната система”, добави тя по повод автоматизмите във възнагражденията и плащанията, които не са обвързани с трудов стаж. Като пример тя посочи гарантираната минимална пенсия и мащабите на ранното пенсиониране у нас. Тя подчерта, че европейските указания позволяват ранно пенсиониране само при три условия – ако човек работи под земята, във водата или във въздуха.
Христова изтъкна и проблема с приетия от парламента механизъм минималната работна заплата автоматично да бъде половината от средната без никакви други критерии. По думите й това е довело до натрупване на проблеми и е пример за автоматизъм, който правителството може веднага да премахне.
