България може да изиграе важна роля за гарантирането на енергийните доставки за Украйна през предстоящата зима, тъй като разполага с възможност да увеличи значително количествата газ, доставяни по маршрута към страната. Това заяви министърът на външните работи Велислава Петрова в интервю за „Евронюз“.
Утре тя заминава на посещение в Киев, където укрепването на сътрудничеството в областта на енергетиката ще бъде сред основните теми на разговорите.
„Разглеждаме начини да подкрепим Украйна по начин, който е взаимно изгоден както за нас, така и за целия регион, и да укрепим енергийната сигурност на региона“, каза Петрова. Тя добави, че се надява до утре да бъде постигнато и споразумение по 21-вия пакет санкции на ЕС срещу Русия.
„За мен е важно да определим каква може да бъде ролята на България – както в краткосрочен план да осигури необходимата подкрепа за Украйна през зимата, така и в дългосрочен план това да се превърне в път за по-активно участие на България във възстановяването на страната“, заяви външният министър.
Тя подчерта, че не се притеснява да пристигне в Киев „с празни ръце“, а е съсредоточена върху това как България и Украйна могат да работят по-ефективно заедно за преодоляване на предстоящите предизвикателства.
Петрова уточни, че разговорите все още са на етап оценка на краткосрочните нужди на Украйна и на възможностите за разширяване на сътрудничеството в средносрочен и дългосрочен план. Техническите аспекти на темата се обсъждат между компетентните институции, включително министерствата на енергетиката на двете страни.
Министърът коментира и отпадането на санкциите срещу руския патриарх Кирил, за което България настояваше, въпреки че осъжда всяко „насърчаване на агресия“.
„Всеки, който насърчава по-нататъшна ескалация вместо мир, е фигура, която не можем да подкрепим, но това не означава, че трябва да му бъдат налагани санкции“, каза Петрова.
„Когато имате санкции, които са чисто символична мярка, но нямат икономически последици за Русия, рискувате в страна, която е източноправославна, каквато е България, да създадете среда за надигане на антиевропейска реторика или усещане, че се намесваме в църковните дела, или дори да превърнете някого в мъченик, след като е бил обвиняван в разпространяване на пропаганда“, добави тя.
Петрова отбеляза, че пакетът със санкции вече е в такъв вид, че България може да го подкрепи, и изрази надежда скоро да бъде постигнато съгласие и с останалите държави членки, които все още имат резерви.
По отношение на обсъжданите в ЕС ограничителни мерки срещу търговията с незаконните еврейски селища Петрова посочи, че държавите членки за първи път разглеждат общ набор от варианти, макар все още да няма конкретно предложение.
Мерките се оценяват през призмата на „темите и целите, по които сме единни като съюз – всички искаме подобряване на хуманитарната ситуация и всички подкрепяме решението за две държави“, обясни тя.
В същото време Петрова изрази съмнение, че санкции срещу заселниците биха довели до реално подобрение на хуманитарната ситуация.
„Подхождаме много прагматично и се питаме какъв е сегашният мащаб на търговията от тези региони. В случая с България той е минимален, ако въобще съществува“, каза тя.
Според министъра на европейско равнище все още липсва конкретно предложение с ясна правна основа, включително по въпроса дали решенията следва да се приемат с единодушие, или с квалифицирано мнозинство, което създава напрежение в рамките на Съвета на ЕС.
Петрова изрази надежда, че скоро ще има яснота по този въпрос. Дотогава ще бъде подкрепяна всяка инициатива, която може да допринесе за подобряване на хуманитарната ситуация, без да се ограничава възможността на Европа да продължи да играе активна роля в региона.
„Израел продължава да бъде важен партньор и трябва да намерим продуктивни начини за взаимодействие с Израел, да избегнем по-нататъшна ескалация в региона и да подкрепим усилията за намиране на устойчив мир“, заяви Петрова.
Тя обаче подчерта, че България и Европа са наясно с нарастващите хуманитарни нужди и тежката ситуация на място.
„Когато сме виждали прекомерна употреба на сила или, както казах, тежка хуманитарна ситуация, сме изразявали критиките си и сме ги отправяли директно към Израел“, посочи министърът.
По думите ѝ всяка мярка трябва да бъде оценявана според това дали ще насърчи Израел да съдейства за подобряване на хуманитарната ситуация, да участва в бъдещи мирни усилия и да ограничи влиянието на „Хамас“.
„Става дума повече за постигането на устойчив мир, отколкото за отделни символични мерки в едната или другата посока“, заключи Петрова.
