Ключов ден за бюджетната процедура. Проектът за бюджет до края на годината беше приет на първо четене в парламента. С критики срещу него се обявиха всички партии от опозицията. Основната причина е големият дефицит от 5,7 на сто.
Според кабинета става дума за тежко наследство от предишните управления, като дефицитът е можел да бъде дори 7,4 на сто.
Законопроектът мина със становището на Министерския съвет, като след прегласуване бе подкрепен от 143-ма депутати, 81 бяха „против“, а въздържали се нямаше (при първоначалния вот гласовете бяха 145 „за“, 79 „против“ и 1 „въздържал се“). Преди това народните представители отхвърлиха държавния бюджет с включен проект на Висшия съдебен съвет, като 204 души гласуваха „против“.
Министърът на финансите вече представи план-сметката пред народните представители. В сградата на Народното събрание влезе и министър-председателят Румен Радев. Най-спорният елемент е дефицитът от 5,7%. Очаква се дългът да надхвърли 30% от БВП до края на тази година. Икономическият ръст ще бъде 2,8% от БВП, а средногодишната инфлация 3,5%.
Министърът на финансите Гълъб Донев обясни, че предварително поетите ангажименти и авансово акумулираните приходи за тази година правят дефицита в размер на над 4 млрд. евро, което всъщност е 3,4% от тези 5,7%. И ако не е това тежко наследство, всъщност реалният дефицит би бил около 2,3%.
„Преди ние да заговорим открито за свръхдефицита в бюджета, една част от вас удобно мълчеше за скрития дефицит. Бюджетите от 2024 г. насам са страдали от скрит дефицит и вие, които ни критикувате днес, сте наясно с това. През 2025 г. се наблюдава задълбочаване на дисбаланса и пренасяне на финансовата тежест към следващите бюджетни години. Това е скрит дефицит и той намира ясно изражение в неплатените или отложени за фактуриране проекти на общини и министерства в размер 2,2 млрд. евро. Това е реалността”, коментира Гълъб Донев.
Финансовият министър заяви още, че решенията, основани на илюзии, създават кризи, докато решенията, основани на реалността, създават стабилност. По думите му в този бюджет, въпреки всички обвинения за липса на размах, всъщност има амбиция и смелост. „Смелост да представим състоянието на публичните финанси такова, каквото е, без трикове и фокуси, които създават погрешни очаквания, и амбиция да постигнем финансова дисциплина и стабилност чрез мерки, реформи и спиране на видимите кранчета и невидимите течове, през които изтичат обществените пари. Това е бюджет, който не се предава нито на страха, нито на изкушението да бъдат пренебрегвани или изопачавани реалностите. Реалностите са такива, каквито са. А са такива, защото такава политика е била провеждана досега. Това е смел бюджет, който назовава нещата с истинските им имена и не се бои да започне да ги променя“, посочи Донев.
Той подчерта, че това е смел, но не и безразсъден бюджет. „Ние няма да се поддаваме на лицемерните призиви за решителност не защото ни е страх, а защото няма да допуснем цената на безразсъдната политика да бъде платена от милионите български граждани. Този бюджет е важната и първа стъпка към стабилност, предвидимост и бюджетен баланс“, заяви финансовият министър и поясни: „5,7% не е дефицитът на нашето правителство. Това е бюджетният дефицит, който е израз на натрупаните дефицити в управлението на публичните финанси през последните години“.
Разглеждането на първо четене е ключово, тъй като след него – между първо и второ четене, могат да бъдат давани предложения за поправки на законопроектите. Сред мерките за увеличаване на приходите е и повишаването на максималния осигурителен доход до 2300 евро. Планира се и увеличение на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии. Също така 30-процентно увеличение на винетките, увеличава се и акцизът на цигарите. Минималната работна заплата е заложена в размер на 620 евро.
