ГЕРБ не бърза с обявяването на кандидат-президентската си двойка и няма да променя плановете си заради вече заявените кандидатури. Това заяви в предаването „Денят започва“ депутатът от парламентарната група на ГЕРБ-СДС и бивш външен министър Георг Георгиев. По думите му решението на настоящия вицепрезидент Илияна Йотова да се включи в президентската надпревара не е изненадващо и няма да повлияе върху действията на ГЕРБ.
„Не мисля, че това е някакво състезание, в което трябва да се надпреварваме кой кога ще обяви своя кандидат. Госпожа Йотова с нищо не е изненадала – това беше най-логичният ход от нейна страна. Оттук нататък политическият процес продължава. Тя също има въпроси, на които трябва да отговори, включително кой ще бъде кандидатът й за вицепрезидент. Всички партии имат собствен план, по който се движат, както и инициативният комитет, който предстои да издигне кандидатурата на настоящия президент.“
Той подчерта, че ГЕРБ няма предварително определен график за обявяване на кандидатите си и единствените срокове са тези, предвидени в изборното законодателство.
„Няма срокове, които да ни притискат. Единствените срокове са тези по закона и тези, които Централната избирателна комисия определя – кога започва предизборната кампания и кога официално се регистрират кандидатите. Не мисля, че има някакъв предварително фиксиран план-график, който задължително трябва да спазваме.“
Според Георгиев партията няма да съобразява избора си с кандидатурите на останалите политически сили.
„Ние никога не сме се движили по подобна логика. ГЕРБ винаги е била автономна при вземането на решенията си и се е ръководила от това кое е най-добро за гражданите и коя е най-печелившата стратегия. Не определяме кандидатите си според това какво правят останалите партии.“
Той припомни, че през предишни президентски избори ГЕРБ традиционно е обявявала кандидатите си през септември.
„Традиционно през годините назад именно през септември сме представяли кандидата си за президент и кандидата за вицепрезидент. Напълно логично би било и сега да постъпим така. Но пак казвам – няма нищо, което да ни притиска или да налага избързване. В момента политическата динамика е свързана с работата на новото правителство и с политиките, които то предлага.“
По думите му именно това е пример за политически популизъм.
„Ако това не е популизъм – първо да обвиняваш предишните за всичко лошо, а когато дойдеш на власт да правиш същото, дори в по-големи размери – не знам какво е. Замразени са детските надбавки, няма средства за детската болница, замразена е минималната работна заплата, а в същото време разходите растат. Това е истинският популизъм.“
Георгиев коментира и отношенията между ГЕРБ и формациите от т.нар. демократична общност, след като представители на „Демократична България“ отново изключиха възможността за общ кандидат за президент.
„Колегите от “Демократична България“, а и от “Продължаваме промяната“, са много добри в поставянето на червени линии, граници и ограничения. Истината обаче е, че ако направим ретроспекция на последните пет години, голяма част от политическата нестабилност и случилото се в България след 2021 година е резултат именно от техните действия. Предполагам, че те самите го осъзнават, макар трудно да биха го признали.“
По думите му същите политически сили демонстрират двойни стандарти и по отношение на темата за сигурността. Според него има съществена разлика между искането, отправено към България в началото на годината, и настоящото решение на правителството.
„Огромната разлика е, че в първото искане се говореше за усилено предно присъствие на НАТО и за учение. Това, което поискаха тогава американските ни колеги, беше разполагане на самолетите във връзка с усиленото предно присъствие на Източния фланг на НАТО и във връзка с учение. Сега вече в новата нота се говори за операции в Близкия изток. Това е голямата разлика. Управляващите или трябваше да кажат, че американските колеги са подвели България при първото искане, или да обяснят защо сега основанията са различни.“
По думите му парламентът не е получил достатъчно информация преди вземането на решението.
„Ние така и не видяхме текста на новата нота. Тя беше само цитирана. Никой не проведе дори закрито заседание – нито в Комисията по отбрана, нито в Народното събрание. Още повече, че проектът на решение дори не беше разпределен в Комисията по външна политика, въпреки че говорим за въпрос с политико-военен характер.“
Според Георгиев именно разнопосочните послания на управляващите пораждат съмнения.
„От една страна ни казват, че става въпрос само за логистични операции и че няма никакъв риск. Министерството на външните работи уверява, че няма нищо притеснително. Само преди няколко месеца обаче сегашният министър-председател говореше, че ситуацията с Иран е взривоопасна и че България може да стане цел. Коя от двете позиции е вярната?“
Бившият външен министър коментира и думите на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, според когото България е сред съюзниците, реагиращи бързо на американските искания.
„Това е твърде извадено от контекста. Никога не е ставало въпрос, че България казва ‘да’, преди дори да бъде попитана. Ставаше дума за ситуацията, в която някои държави отказаха американски самолети да използват техните летища. Тогава естествено се оформиха две групи съюзници – едните изпълняват съюзническите си ангажименти и работят в тясно сътрудничество със Съединените щати, а другите отказаха.“
Георгиев подчерта, че според наличната информация само България и Румъния фигурират с изрично упоменати операции, свързани с Близкия изток.
„В момента само за България и Румъния изрично се говори за операции в Близкия изток. За останалите държави, включително Гърция, става дума за учения и тренировки. Именно затова настояваме да се работи с официалните документи, а не с политически внушения.“
На въпрос дали България е била поставена под натиск от американската страна, Георгиев заяви, че няма информация за подобни разговори. По думите му управляващите използват различен подход към едни и същи теми в зависимост от това дали са в опозиция или на власт.
„Когато ние защитавахме дерогацията за “Лукойл“, ни обвиняваха, че грешим. Днес самите те говорят колко важна е тази дерогация за българския национален интерес. По същия начин стоят нещата и със сътрудничеството със Съединените щати. Това показва един двоен стандарт.“
Георгиев призова политиците да бъдат по-внимателни в публичните си изказвания по теми, свързани със сигурността.
„Аз няма да се въплътявам в ролята на политици, които говорят за ядрена заплаха за Европа. Не знам докъде може да стигне войната, но знам, че на полето на политиката трябва много внимателно да се борави с думите. Хората ни слушат и подобни изказвания могат да създадат паника и стрес. Ние като политици трябва да успокояваме гражданите, а не да засилваме страховете им.“
Според депутата България трябва ясно да защитава позицията си по отношение на иранската ядрена програма.
„Ние не сме страна във войната. Но по отношение на това, че на Иран не трябва да бъде позволено да разработва ядрено оръжие и че осъждаме бруталното потушаване на протестите там с цената на човешки жертви, мисля, че сме на една позиция с Европейския съюз и със Съединените щати. Оттук нататък въпросът каква политика води България е към настоящото правителство и именно то носи отговорността.“
Георгиев отправи критики и към цялостната външнополитическа линия на кабинета.
„Правителството не може да изработи ясна и последователна външнополитическа позиция. По отношение на Украйна се внушава, че България е давала безвъзмездно пари и помощ, което не е вярно. Огромна част от средствата се върнаха обратно в страната по европейските механизми. Само по Европейския механизъм за мир България получи около 400 милиона. Инвестициите в отбранителната индустрия и във военно-промишления комплекс също носят икономически ползи.“
Георгиев коментира и решението на България да поиска изваждането на определени лица от европейските санкционни списъци.
„Обща практика в Европейския съюз е, когато дадена държава има възражения, да се търси компромис, за да не бъдат блокирани целите санкционни пакети. Но не виждам какъв точно е българският национален интерес от това да бъдат извадени Вагит Алекперов, Искандер Махмудов и руският патриарх. Например България вече има действаща дерогация за компанията, която поддържа вагоните на метрото. Защо беше необходимо да се добавя и физическото лице Махмудов? Освен ако няма обстоятелства, които остават скрити за обществото.“
В заключение депутатът от ГЕРБ заяви, че вижда сериозен разрив между обещанията и действията на управляващите.
„Виждам една изключително непоследователна политика – както във външните отношения, така и в бюджета. Виждам огромен дефицит, нарастващ дълг, увеличени разходи и обещания, които няма как да бъдат изпълнени. За мен най-големият проблем е разликата между това, което управляващите говореха, когато бяха в опозиция, и това, което правят днес.“
