Необслужваните кредити в България надхвърлиха 2 млрд. евро, показват данни на Българската народна банка.
Експерти предупреждават, че особено при бързите кредити нараства рискът от задлъжняване.
Финансовият анализатор Райна Миткова не смята, че картината е чак толкова черна. В студиото на „България сутрин“ тя отбеляза, че лошите кредити нарастват с 0,1% и не се случва нещо притеснително в системата.
Ръстът е знак да сме внимателни. Нямаме притеснение, че нещо във финансовия сектор в България се случва, посочи Миткова.
По думите й битува мнението, че българинът живее на кредит. В същото време България е на едно от най-ниските места в Европа – 28%, по отношение на задлъжнялостта на населението спрямо БВП на страната.
Невинаги високата задлъжнялост означава, че има проблем, важно е доколко спокойно живеем с кредит и доколко влияе на спокойствието на живота ни, подчерта Миткова пред Bulgaria ON AIR.
Специалистът препоръчва вноската по кредита да не надвишава 30% от месечния ни доход.
Преди кредита всеки потребител трябва да си зададе въпросите:
- колко пари ми остават да живея след вноската
- мога ли да си покрия всички комунални сметки, да си купя храна
- остават ли ми средства за зъболекар, ремонт на колата
„Нуждите са да имаме покрив над главата, да ни е топло, да сме облечени и обути спрямо сезона, да имаме храна на масата. Този тип нужди е добре да бъде около 50-60% от нашия месечен разход“, каза още Миткова.
Според нея невинаги най-високият кредит е най-добрият за нас.
„Тази висока сума невинаги е сумата, с която ще се чувстваме комфортно и кредит, който можем спокойно да обслужваме. Вноската не трябва да ни притеснява, не трябва целият ни живот да се върти около вноската. Ако трябва да живея като аскет, очевидно това е непосилно за мен“, категорична е Миткова.
Финансовият анализатор смята, че кредитът е добър, ако увеличава нашето благосъстояние и ни подсигурява бъдещето, но не трябва да взимаме кредит с вноска на ръба.
Оказва се, че голяма част от хората правят грешката да взимат кредит, защото имат затруднения с друг кредит – това води до дългова спирала.
Миткова алармира, че много хора пропускат план Б и не са подготвени с буфер за период без работа или при заболяване.
Важно е да имаме авариен фонд – поне за 3 до 6 месеца парите за разходите ни да са заделени.
Миткова посочи, че обикновено длъжниците са хора между 35 и 45 години, със сериозни професии, но са взели кредити с вноска на ръба на възможностите им.
Тя поясни, че все повече млади хора задлъжняват – между 25 и 35 години. Задлъжняват по една причина – не умеят да боравят с парите си.
„Влизат в първия технологичен магазин и купуват няколко неща на изплащане. Пълнят кола с техниката, започват да валят вноските и се оказва, че не им остават пари за най-насъщните нужди. Учат се по трудния начин“, обясни Миткова.
