Евродепутатът от БСП и Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Цветелина Пенкова проведе работна среща с министъра на образованието и науката проф. д-р Георги Вълчев и заместник-министъра проф. д-р инж. Сеня Терзиева-Желязкова. Основна тема бяха преговорите за следващата Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. и бъдещето на програмата „Хоризонт Европа“.
Акцент в разговора беше предложението бюджетът на програмата да достигне 175 млрд. евро – най-големият в историята ѝ и почти двойно по-висок от настоящите 93,5 млрд. евро. Цветелина Пенкова подчерта, че увеличаването на средствата трябва да бъде съпроводено с по-справедливо разпределение между държавите членки, така че новите инвестиции да създадат реални възможности за научните общности във всички страни от Европейския съюз, включително България.
По време на срещата бяха обсъдени и предложените промени в структурата на европейското финансиране, целящи да се създаде по-плавен преход от научната идея до нейното приложение в икономиката. Пенкова отбеляза, че този модел създава нови възможности българските научни разработки да достигат по-лесно до реално производство, но крие и риск значителна част от средствата да се концентрират в държавите с най-развита индустрия, големи компании и утвърдени научни центрове.
Специално внимание беше отделено на необходимостта да бъдат запазени и разширени механизмите за подкрепа на държавите с по-слабо участие в европейските научни програми. Цветелина Пенкова припомни, че като докладчик по становището на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент относно бъдещата програма „Хоризонт Европа“ (2028–2034 г.), е защитила предложения за по-справедливо разпределение на европейските средства между държавите членки.
Двете страни се обединиха около необходимостта България да защитава последователно интересите си в предстоящите европейски преговори, така че увеличеният бюджет за научни изследвания и иновации да се превърне в реална възможност за развитието на българската наука, образование и икономика.
Сред темите на разговора беше и възможността за разширяване на участието на български учени в европейските научноизследователски програми в областта на ядрения синтез като едно от най-перспективните направления в световните енергийни проучвания. Специално внимание беше отделено на проекта ITER – най-голямата международна научна инициатива, чиято цел е да докаже приложимостта на ядрения синтез като мащабен и безвъглероден източник на енергия.
