Машинният вот дава повече прозрачност в изборния процес, но е много важно той да е факт в малките секции, защото именно там нарушенията са повече. Такава теза застъпи Стефан Манов – член на Обществения съвет на ЦИК, който коментира предложенията за изменение на Изборния кодекс.
„Не е тайна, че аз съм поддръжник на машинното гласуване. Неспособността, която констатираме през годините на секционните комисии да обработват вота на избирателя по един коректен и честен начин, недействителните бюлетини, които при машинното гласуване няма, пред машината не можете да заснемете вота си – това са фактори, които дават повече прозрачност в процеса“, заяви той.
Новите готвени промени предвиждат връщане на машинния вот, но само в секциите с над 300 избиратели. Според Манов логиката за честни и прозрачни избори е обратна – именно в малките населени места е необходимо машинно гласуване като гаранция за коректност на вота.
„Използването на машините в малките секции е наистина правилното, защото по статистика, която сме правили, сме установили, че процентът на недействителни бюлетини в селата, на местните избори през 2023 г., е 20%. Докато в София – 4,8%, в големите градове – около 10%, а в малките градове – около 15%“, мотивира позицията си той.
„Виждате, че колкото по-малки са секциите, толкова по-голям процент са недействителните бюлетини. Не казвам, че там хората са неграмотни. Може би там се правят нарочно недействителни бюлетини, защото комисиите се наговарят“, добави Манов.
Манол обърна внимание на един засечен проблем при машинния вот, на който все още не е намерено ефективно решение.
„Дали има достатъчно машини, това е технически въпрос. Купили сме над 12 000 машини. Твърди се, че има над 2000 машини с проблеми заради амортизация“, заяви той.
От Обществения съвет искат машинно отчитане на изборния резултат, а не ръчно броене – машините да са принтери.
„След 2022 г. се появи един проблем в изборните дни на всички избори от тогава – т.нар. „къси“ или „бели“ бюлетини – отрязък, който машината дава, но на него не е отчетен и отбелязан вотът на избирателя. Това са дефектни бюлетини, които се получават някак случайно, по наши оценки става дума за между 2500 и 3000 секции, в които този проблем се е появявал. Той не е масиран, може би 10 000 – 11 000 такива бюлетини са генерирани, но съществува“, коментира Манов.
Една от хипотезите е, че това е заради хартията. Друга е, че има проблем в софтуера или принтера.
„Когато броите ръчно разписките, това има слабо значение, защото избирателят може да гласува с хартиена бюлетина. Но когато отчитате машинно вота, срещу една такава разписка има записан вот в машината и ако правите контролно броене след това, сметката не излиза. Именно това установи КС в определен брой секци. Това може да се появи и на президентските избори“, предупреди той.
Според него в текстовете в ИК за хартията проблемът е, че е записано, че с хартията не могат да се правят тестове. „Ами как да валидирате една хартия, че е подходяща за вашата машина, ако не можете да я тествате“, попита той
Манов посочи, че Общественият съвет на ЦИК е изпратил още преди 2 месеца писмо към НС с искане да не се отваря Изборният кодекс в този кратък период.
„Имаше една тема, която предизвикваше голям проблем за всички – ограничаването на секциите в чужбина, тя можеше да се реши бързо от Народните представители. Те обаче избраха да извадят отново старите теми и отново да поспорят върху тях – машинното гласуване, изборната администрация, социологията в изборния ден“, допълни Манов.
