Легендарният футболист на „Милан“ Франко Барези почина на 66-годишна възраст. Футболът се сбогува с един от най-великите защитници на всички времена – уважаван като пример дори от най-големите си съперници.
От клуба написаха: „Милан“ плаче заради кончината на Франко Барези. Неговият пример и огромното му влияние завинаги ще останат неделима и основна част от ДНК-то и историята на клуба“.
От клуба поднесоха своите най-искрени съболезнования на семейството на Барези.
Вижте тази публикация в Instagram.
През 2025 г. Барези претърпя операция заради възел в белия дроб. Наскоро той се завърна на стадион „Сан Сиро“, също така беше сред последните факлоносци, които пренесоха олимпийския огън по време на откриването на Зимните олимпийски игри Милано – Кортина 2026.
С екипа на „Милан“ той изигра 719 мача, спечели шест титли на Италия и три европейски купи от Шампионска лиги. За националния отбор на Италия записа 81 мача и стана световен шампион през 1982 година.
Първите си футболни стъпки Барези прави в Unione Sportiva Oratorio di Travagliato, малък клуб в провинция Бреша. Остава сирак едва на 14 години. През 1974 г., по препоръка на директора на клуба Гуидо Сетембрино, преминава в семейството, което никога няма да напусне – „Милан“.
Любопитен е обратът на съдбата. По-големият му брат Джузепе, който е привърженик на „Милан“, попада в школата на „Интер“. Франко, който е фен на „Интер“, е привлечен от „росонерите“, след като е отхвърлен от клуба си от детството, защото е сметнат за твърде крехък. Именно треньорът Итало Галбиати разпознава таланта му и променя съдбата му.
С русата си коса, отличния контрол върху топката, момчешката външност и елегантния стил Барези често заблуждава съперниците си – до първия шпагат, когато разбират колко корав защитник стои срещу тях.
Масажистът Мариконти му дава прякора Пишинин („Малкия“ на милански диалект) – име, което се превръща в негова запазена марка.
Големият шанс идва при треньора Нилс Лидхолм, който му дава възможност за дебют в Серия А на 23 април 1978 година. „Милан“ печели с 2:1. Лидхолм истински вярва в младия защитник и още през следващия сезон го превръща в основен играч. Тогава става ясно, че Барези не е станал шампион случайно. Сред най-големите му поддръжници е легендарният Джани Ривера. По време на турнир на стадион „Сан Сиро“ срещу „Фламенго“ младият Барези дори му подвиква: „Ще ми подадеш ли най-после?“ Ривера не се обижда. Напротив – остава впечатлен от смелостта му.
Едва 22-годишен, Франко Барези получава капитанската лента на „Милан“.
След първите успехи идват и тежките удари. „Милан“ изпада след скандала „Тотонеро“, но бързо се завръща в елита. Малко след това Барези се разболява тежко от вирус и отсъства три месеца и половина. Мнозина смятат, че кариерата му е застрашена, но той се връща още по-силен. През 1982 г. „Милан“ отново изпада, но въпреки това Барези е включен в състава на Италия за Световното първенство в Испания. Той не записва нито минута, тъй като е резерва на великия Гаетано Ширеа, но става световен шампион. След Мондиала редица големи клубове се опитват да го привлекат, но Барези остава верен на „Милан“.
През 1986 г. Силвио Берлускони спасява клуба от фалит и започва нова ера. Година по-късно идва Ариго Саки. В началото отношенията между двамата не са лесни, но именно Барези се превръща в идеалния изпълнител на революционната футболна философия на Саки. С пристигането на Рууд Гулит и Марко ван Бастен „Милан“ печели титлата в Лигата през 1988 г., а след трансфера на Франк Райкард триумфира в Купата на европейските шампиони през 1989 и 1990 г. Барези печели трофей след трофей, но никога не губи самообладание. Не повишаваше тон – един негов поглед беше достатъчен, за да разберат съотборниците му какво трябва да направят.
След края на ерата на Саки начело на „Милан“ застава Фабио Капело. Мнозина вече смятат, че Барези и поколението му са приключили с големия футбол. Капело обаче успява да събуди гордостта им. Резултатът е впечатляващ – още четири титли на Италия и Шампионската лига през 1994 година. В националния отбор Барези първоначално се отказва през 1992 г., но Ариго Саки го убеждава да се върне. Той извежда Италия като капитан до финала на Световното първенство през 1994 г., загубен след дузпи от Бразилия. Барези пропуска първата дузпа, а сълзите му след края на мача трогват цяла Италия.
Заедно със съпругата си Маура, с която се запознава в Тоскана в началото на 80-те години, има двама синове – Едоардо и Джанандреа. След титлата през 1996 г. възрастта започва да си казва думата. През юни 1997 г. Франко Барези прекратява състезателната си кариера. „Милан“ изважда от употреба легендарната му фланелка с номер 6. По-късно той заема различни ръководни длъжности в клуба, включително вицепрезидент и ръководител на школата. Единственият му период извън „Милан“ е през 2002 г., когато става технически директор на английския „Фулъм“, но престоят му там продължава по-малко от три месеца. След това връзката му с „Милан“ отново става неразривна.
