Предложението майките, които се върнат на работа през втората година от майчинството, да получават 75% от обезщетение вместо досегашните 50%, е добра мярка. Но трябва да се има предвид, че у нас има проблем с наличието на места в детските градини, освен това бабите и дядовците на децата работят заради повишаване възрастта за пенсиониране и не могат да гледат децата. Това каза председателят на Синдиката на административните служители към КТ „Подкрепа” Кремена Атанасова в ефира на „Твоят ден” по NOVA NEWS.
Икономистът доц. Щерьо Ножаров подчерта, че също подкрепя тази мярка, имайки предвид демографката криза. Той посочи, че ако се приеме това предложение, разходът на държавата за всяка една майка ще се увеличи със 100 евро.
Икономистът посочи, че всяка майка, която се върне на работа, плаща 10% данък доход за физически лица и кумулативно 32,3% осигуровки по различните фондове. А държавата печели от това по 250 евро за различните бюджети.
Оказва се, че държавата дава 100 евро, но получава 250 – такава сметка направи Ножаров. И допълни, че това засяга данните при минимална работна заплата.
При средна работна заплата по същата технология държавата ще спечели между 300-400 евро на месец.
Ножаров коментира, че ако бъде въведена такава мярка, ефектът върху пазара на труда ще бъде по-голяма производителност на икономиката и растеж, както и по-високи корпоративни данъци. Ще има спестени разходи за безработица и ще влязат квалифицирани кадри.
Атанасова е на мнение, че в големите градове, заради липсата на места в яслите и градините, вероятно майките не биха се върнали на работа по-рано.
По отношение на промените с работещите на 4 часа Ножаров каза, че работещите родители и хората в неравностойно положение са само 8% от всички работещи по този начин. Той призова за тях да се направи изключение в Кодекса на труда, но те не бива да се ползват от синдикатите като повод, за да не бъде въведена промяната и за останалите 92%.
Атанасова отбеляза, че не може през преходни и заключителни разпоредби да се променят права, регламентирани в Кодекса на труда. Тя подчерта, че по този начин няма да се осъществи борбата със „сивата икономика”, тъй като не работникът е този, който поставя условията на труд.
