Доминикански монах от манастира „Сан Марко“ във Флоренция откри стара рецепта за лечебен еликсир, който заради състава си вече е определян като възможен предшественик на Кока-Кола. Пожълтелият документ е намерен от отец Мануел Русо, ректор на историческия манастир, докато подреждал архивите на някогашната монашеска аптека.
Става дума за рекламен лист от XIX век, представящ напитка, наречена Elixir vinoso ricostituente – „възстановяващ винен еликсир“. Според описаната рецепта за приготвянето му били използвани 30 грама ядки от кола и 10 грама листа от боливийска кока, накиснати в един литър алкохолна смес. Именно тези две основни съставки по-късно дават и името на Coca-Cola.
Монасите препоръчвали еликсира като тонизиращо средство срещу физическа и умствена умора, главоболие, отпадналост след заболяване и слабост, свързана с напредването на възрастта. Архивните регистри показват, че продуктът е бил сред най-търсените препарати в аптеката на манастира „Сан Марко“.
Точната дата на листовката не е посочена, но изследователите я отнасят към средата или втората половина на XIX век. Предполага се, че екзотичните съставки са достигали до Флоренция благодарение на мисионери, пътували в Латинска Америка и Африка.
Откритието предизвика въпроса дали прочутата газирана напитка всъщност няма европейски предшественик. Американският фармацевт Джон Стит Пембъртън създава през 80-те години на XIX век тонизиращата напитка „Pemberton’s French Wine Coca“. Тя също съдържала екстракт от листа на кока, ядки кола и вино.
През 1886 г., на фона на ограниченията върху продажбата на алкохол в Атланта, Пембъртън разработва безалкохолен вариант, в който виното е заменено със захарен сироп и газирана вода. Така се ражда напитката, която по-късно става известна по целия свят като Coca-Cola.
Флорентинският еликсир обаче не е бил газирана безалкохолна напитка, а лекарствен продукт на винена основа. Затова откритият документ не доказва, че рецептата на Кока-Кола е създадена в Италия или че Джон Пембъртън е познавал продукта на монасите.
Самият отец Мануел Русо подхожда предпазливо към сензационните сравнения. Той подчертава, че през XIX век препарати с листа от кока са били сравнително разпространени в Италия и Франция и че няма документирана връзка между флорентинската аптека и американския фармацевт.
„Единственото, което можем да кажем, е, че аптеката на „Сан Марко“ е имала своя собствена рецепта“, обяснява монахът, който освен листовката открил и две празни бутилки от стария еликсир.
Манастирската аптека във Флоренция има многовековна история и още от XV век е снабдявала местното население с лекарства и възстановителни средства. Сред архивните документи са открити сведения и за други необичайни за съвременния човек продукти – от чист кислород и коняк до вещества и животински останки, използвани в тогавашната медицина.
Макар находката да не пренаписва официалната история на Кока-Кола, тя показва, че комбинацията от кока и кола е била използвана в Европа като ободряващо средство още преди американската напитка да се превърне в световен символ.
