След 2 г. разходите за пенсии и обезщетения ще стигнат впечатляващите 17,489 млрд. евро. През тази година разходите на Държавното обществено осигуряване са 15,262 млрд. евро, а догодина ще са 16,404 млрд. евро. Това отговаря вицепремиеърт и министър на финансите Гълъб Донев на депутат от ГЕРБ Деница Сачева.
Очакваният недостиг на средства е в размер на 6,739 млрд. евро за 2027 г. и 6,768 млрд. евро за 2028 г.
Разходите за пенсии по бюджета на ДОО бележат ръст от 1,062 млрд. евро за 2027 г. и 1,037 млрд. евро за 2028 г.
„За държавата, съществува задължение да уреди, както условията, при които лицата придобиват социалноосигурителни права, така и да гарантира изплащането на паричните обезщетения и пенсиите, на които те имат право. Водещ критерий при управлението на пенсионното осигуряване винаги е бил постигането и поддържането на баланс между изискванията за по-високаадекватност на пенсиите и финансовата устойчивост на пенсионните схеми. Това е нелека задача, доколкото и равнищата на пенсиите, и финансовото състояние на държавната пенсионна система в България зависят не само от параметрите на провежданата пенсионна политика, но и от редица външни за системата фактори“, пише още Донев до Сачева. Сред тях е миналият осигурителен принос на сегашните пенсионери, демографската ситуация, състоянието на пазара на труда и общото равнище на доходите в страната.
В дългосрочен план, най-силно влияние върху финансовото състояние на държавната пенсионна система в България ще оказват следните фактори: демографските промени, условията за пенсиониране и коефициента на заместване на дохода. Очаква се възрастовата структура на българското население да се промени значително през следващите десетилетия поради динамиката на раждаемостта, продължителността на живота и миграционните потоци. Съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица ще нараства.
„Съотношението между броя на пенсионерите с пенсии за трудова дейност и броя на осигурени телица, е ключов индикатор за финансовото състояние на системите от разходопокривен тип. Застаряването на населението и нарастването на средната продължителност на живота от една страна и намаляването на населението в трудоспособна възраст от друга, ще оказват съществено влияние върху държавната осигурителна система“, пише още Донев.
Във всички държави членки на Европейския съюз, вкл. и в България, са налице демографски тенденции, които оказват неблагоприятно влияние върху разходопокривните системи. „Това е така, тъй като при този модел приходите от осигурителните вноски на работещите сега, следва да покриват разходите за пенсии. В тази връзка застаряването на населението, увеличаването на средната продължителност на живота и намаляването на броя на хора в работоспособна възраст, водят до негативни последици за социалното осигуряване“, пише Донев.
И обяснява, че от една страна лицата, които внасят осигурителни вноски стават по-малко, от друга страна периодът на получаване на пенсия става по-продължителен, а броят на лицата, които получават пенсии – все по-голям. Видно е, че неблагоприятните демографски тенденции засилват натиска, както върху бюджета на ДОО, така и върху държавния бюджет. Безспорно е обаче, че пенсиите, които са основният източник на доход за лицата след пенсионирането им, са основно средство за преодоляване на бедността сред възрастните хора.
„Поради това дългосрочна цел е не да се ограничат размерите на социалноосигурителните плащания, а те да се увеличават. Финансова независимост на осигурителната система от държавния бюджет може да се реализира и при нарастващи разходи, ако са осигурени необходимите приходи в нея“, пише още той.
В тази връзка били и част част от мерките, които предприема правителството са насочени към борба със сивата икономика, ограничаване на злоупотребите и премахване от осигурителната система на плащанията, които не са свързани с осигурителния принос на лицата. Такива са увеличаването на максималния осигурителен доход от 2300 евро, минималните осигурителни прагове. „Това е важен механизъм за предотвратяване укриването на осигурителни вноски чрез сключване на трудови договори, в които е уговорено минимално възнаграждение, а разликата до реалното възнаграждение се получава „в плик“. За да може да функционира този механизъм, е необходимо МОД да се актуализират ежегодно, като се вземат предвид достигнатите нива на възнагражденията“.
