Рекордно ниското ниво на река Дунав блокира корабоплаването и нанася сериозни щети на търговията и туризма в Русе. Въпреки че климатичните условия се сочат като основна причина за маловодието, специалисти от крайдунавския град са категорични, че ситуацията е можело да бъде избегната.
Още от 60-те години на миналия век се обсъждат идеи за изграждане на хидротехнически съоръжения, които да регулират течението. Това се счита за най-сигурния начин да не се допускат екстремни ситуации като настоящата. Инж. Валери Иванов от базирания в Русе Дунавски драгажен флот припомня:
„Ние тая работа преди 40 години я бяхме започнали с изграждането на хидротехническия комплекс. Отначало беше Белене – Чоара, след това го смениха на Никопол – Турну Магуреле. Изхарчени са пари за предпроектни и проектни проучвания и след това работата замря. Ако погледнете сводката за чуждестранните участъци по река Дунав, се вижда, че там, където има баражиране, нивата са плюс.“
Друг вариант да не спира корабоплаването е да се промени начинът, по който се строят плавателните съдове. Речният експерт инж. Георги Георгиев обяснява:
„Корабособствениците бяха приели едно решение бъдещите плавателни съдове да бъдат строени с по-малко газене, за да могат при такива плитки води да пътуват, но нито България, нито Румъния не успяха да го направят това нещо. Това иска много инвестиции.“
Специалистите са на мнение, че изграждането на хидросъоръжения е скъпо, но не може да се отлага повече. До екстремни ситуации в българския участък на реката се стига и поради факта, че намалялото драгиране в последните десетилетия води до по-голямо затлачване. Инж. Валери Иванов допълва:
„Всяка година реката носи около 15-16 милиона тона наноси. Нея не я интересува кой е на власт в София или Букурещ. Сега е недопустимо 40 години след това, България и Румъния да не се хванем дружно за ръце и Европа трябва да ни помогне.“
Към момента корабоплаването по реката в района на Русе е почти напълно спряло, което нанася сериозни вреди на местната икономика, търговията и туризма.
