В страна с население от около 6,4 млн. души има близо 8 млн. активни мобилни карти. Така с няколко думи може да се обрисуват мобилните връзки на българите според годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията.
Картите са повече от хората не защото има мъртви души като в избирателните списъци, а защото един човек може да има личен и служебен номер, предплатена услуга, eSIM или отделна карта за друго устройство.
На всеки 100 жители се падат по 123 мобилни абонамента, пише „24 часа“.
Пазарът е преминал отдавна границата, при която новите клиенти идват само от хора, които за първи път си купуват телефон. Все по-често растежът е заради втори номер, ново устройство или допълнителна услуга.
По данни на КРС 84,2% от мобилните карти са на договор, а останалите 15,8% са предплатени. В числа това означава 6,665 млн. абонати по договор и близо 1,25 млн. предплатени карти. Почти цялата мобилна телефония вече се предлага в пакет с друга услуга – най-често с мобилен интернет.
Да се чуеш с някого по телефона, постепенно се превръща в допълнение към данните. Не защото хората са престанали да говорят, а защото разговорите вече не са основният фактор при избора на план. В повечето тарифи минутите са неограничени. Разликата в цената идва предимно от интернета, скоростта, роуминга и допълнителните услуги.
Тази промяна се вижда и в приходите. През 2025 г. мобилната гласова услуга носи на операторите 474,5 млн. евро без ДДС. Парите от мобилен интернет са значително повече – 760,8 млн. евро.
Мобилният интернет вече има повече абонати от телефонията в България. Активните карти за гласови услуги са близо 8 млн., докато абонаментите за интернет през мобилна мрежа достигат почти 8,5 млн. Може да изглежда нелогично, но интернет се използва не само през телефона. В статистиката влизат и картите в таблети и модеми, допълнителните пакети за данни, както и услугите за домашен интернет, които достигат до рутера през мобилна мрежа.
Само за година броят на абонатите на мобилен интернет се увеличава с 15,9%. Основната причина е пакетното предлагане. 7,23 млн. получават интернет заедно с мобилния си план, като броят им нараства с 18,5%. Отделно има 1,217 млн. самостоятелни карти за модеми, рутери и други устройства.
Макар интернетът да расте по-бързо, българите отново говорят по телефона.
Общият изходящ трафик достига 21,088 млрд. минути – с 3,1% повече спрямо предходната година. Така е прекъснат тригодишният период на намаление. Разделени на броя на активните карти, тези разговори правят средно около 222 минути месечно на човек, или малко над 7 минути на ден.
Но разпределението не е равномерно. Служебните номера генерират по-голям трафик, а 96,9% от него идва от абонатите на договор. Предплатените карти създават едва 3,1% от изговорените минути. Повече от половината разговори – 51,9%, са между клиенти на един и същ оператор. Други 46,2% са към конкурентна мобилна мрежа. Само 1,3% от минутите са към фиксирани телефони, а 0,6% – към номера в чужбина.
Докато разговорите в България нарастват, използването на гласови услуги в роуминг намалява. Изходящите повиквания на български абонати зад граница се свиват с 11,4%, а входящите – с 14,3%. Едно от възможните обяснения е, че при пътуване все повече разговори се преместват във Viber, WhatsApp, Messenger и други приложения или към хотелския интернет.
Смъртта на SMS-а е силно преувеличена, но отдавна не е основният начин за размяна на съобщения. За година българите си разменят 413,2 млн. кратки съобщения. Броят им намалява с 2,9%. Средно това прави малко над четири SMS-а месечно на карта.
Голяма част от тях вече не са лични съобщения между двама души. SMS се използва за банкови кодове, потвърждение на плащания, известия за доставки, медицински прегледи, паркиране и комуникация с институции. Самата КРС отбелязва, че технологията е създадена за свят без мобилен интернет. Приложенията позволяват не само изпращане на текст, но и снимки, видео, файлове, местоположение и гласови съобщения. При това без отделна цена за всяко съобщение. Любопитно е, че MMS съобщенията се увеличават с 8,5%, но остават почти незабележими на фона на останалото потребление – общо 3,4 млн. за цялата година.
КРС не публикува официална средна месечна сметка на домакинство или на отделен човек. Данните за приходите обаче позволяват да се направи ориентировъчна сметка. Но ако общите приходи бъдат разделени на броя на абонатите, се получава средно по около 12,60 евро без ДДС месечно на карта. С начислен данък сумата е приблизително 15,11 евро. Не е включена и цената на самия смартфон. Когато е купен на лизинг, месечната сума във фактурата може да бъде значително по-висока. Затова средният приход от една връзка не трябва да се приема като точна средна сметка на българина. Това е и причината операторите все по-рядко да продават разговори, съобщения и интернет като отделни услуги. Клиентът плаща една месечна такса, а в нея получава определена скорост, обем данни или неограничен интернет, разговори и понякога телевизия или фиксирана услуга.
Най-бърза промяна в услугите може да се види при мрежите от пето поколение. Активните 5G абонаменти са вече над 3 милиона. Те представляват 37,5% от всички за мобилен интернет. Година по-рано делът им е бил с 4,2 на сто по-нисък. 4G все още остава най-разпространената технология с 45,5% от абонатите. Делът обаче намалява с 9,2 на сто, тъй като част от клиентите преминават към 5G устройства и планове.
Покритието вече не е ограничено само до големи градове. Според данните на КРС 5G достига до 92% от населението и почти 66% от територията на България. 4G покрива над 99% от хората и 91% от страната. Тези проценти не означават, че скоростта е еднаква навсякъде. Тя зависи от разстоянието до базовата станция, натоварването на мрежата, сградите, релефа, използваната честота и самия телефон. При измерванията през приложението на КРС са отчетени скорости от няколко мегабита до над 1 гигабит в секунда.
Разширяването на покритието и увеличаването на капацитета изискват постоянни инвестиции. През 2025 г. операторите са вложили 135,1 млн. евро в мобилни мрежи. Сумата е с 6,8% по-ниска от тази през 2024 г., но продължава да представлява значителна част – 38,8% от всички инвестиции в мрежи в страната. Общият размер на вложенията в сектора през годината е 348,1 млн. евро.
Парите отиват за базови станции, оптични връзки до тях, ново оборудване, честоти, софтуер, захранване и разширяване на капацитета. Не е достатъчно една територия формално да има сигнал. Мрежата трябва да издържа и когато хиляди хора едновременно гледат видео, провеждат разговори или споделят съдържание.
