Мозъкът на по-самотните хора реагира по различен начин на собствените им телесни сигнали. Ново проучване показва, че те усещат пулса си с точност, сходна с тази на връстниците им, но преживяват сърдечните удари като по-дискомфортни и несигурни.
Изследването е проведено от учени от Университета в Хирошима сред млади и здрави студенти. Резултатите са публикувани в научното списание Biological Psychology, съобщават Medical Xpress и БТА.
Участниците, които се чувстват по-самотни, посочват, че имат по-голям дискомфорт и се усещат по-малко способни да регулират емоционалните и физическите си преживявания. Самотата не е свързана с това колко внимание отделят на тялото си като цяло, а с начина, по който оценяват и регулират вътрешните сигнали.
Проучването отчита по-ниски резултати при самотните хора в четири области на осъзнаването на тялото: доверие, саморегулация, емоционална осъзнатост и липса на тревожност. Те показват и по-слаби автоматични реакции на мозъчните вълни към собствения си пулс.
Изследователите свързват този сигнал с левия дорсолатерален префронтален кортекс – мозъчна област, която участва в регулирането на емоциите и саморегулацията. Връзката е установена конкретно със самотата и не се обяснява с депресия, възраст или пол.
Според учените моделите в системата „мозък-сърце“ съвпадат със свръхбдителност при самота. Когато мозъкът трудно регулира вътрешните сигнали за стрес, човек може да стане по-чувствителен и постоянно нащрек за потенциални заплахи.
