Промените в Кодекса на труда от 1 януари 2027 г. ще променят изчисляването на трудовия стаж при непълно работно време. Целта е да бъдат ограничени фиктивните четиричасови договори, при които служителят е назначен на половин ден, но реално работи осем или повече часа.
Проблемът обаче не е в прекалено широкото използване на непълната заетост. В България тя почти липсва като доброволен избор, въпреки че в редица европейски държави помага на повече хора да участват на пазара на труда.
Безработицата през последните месеци е най-ниска в Европейския съюз, заетостта е рекордно висока, а работодателите продължават да срещат трудности при намирането на работници. Демографските процеси допълнително ограничават предлагането на труд, което прави включването на неактивните хора все по-важно.
България има най-ниския дял на работещите на непълно работно време в ЕС – 1,7%, при средно 17,7% за съюза. Всеки трети от малкото работещи на непълно време у нас го прави не по собствен избор, а защото не е успял да намери работа на пълен ден.
В други развити икономики непълната заетост дава възможност на студенти да натрупат опит, на родители постепенно да се върнат към работа, а на хора, които се грижат за близък, да останат икономически активни. Тя може да улесни и прехода от образование към заетост, който в България често започва едва след завършването.
Ниските възнаграждения са сред причините работата на половин ден да не е икономически реалистичен избор за много домакинства. Ограничаването на фиктивните договори е необходимо, но паралелно с това непълната заетост може да бъде развивана като реална възможност за хората, които не могат или не желаят да работят на пълен ден.
