До края на годината България ще има нова енергийна стратегия, която трябва да отчете климатичните промени и нуждата от надеждни мощности. В условията на горещини фотоволтаиците и батериите помагат на системата, но тецовете остават важен резерв.
Колкото по-високи са температурите, толкова повече електроенергия е необходима за охлаждане. В същото време част от големите електроцентрали в Европа ограничават работата си заради недостатъчно вода за охлаждане на ядрените реактори.
АЕЦ „Козлодуй“ не е спирала работа, но мощността ѝ е била превантивно намалена със 120 мегавата. Помпената станция, изградена близо до фарватера на река Дунав, позволява на централата да работи и при изключително ниско водно ниво.
На 21 август в 14,45 часа товарът на електроенергийната система е бил 4802 мегавата, а производството от фотоволтаици – 4931,86 мегавата. В този час са се зареждали батерии с мощност 2099,57 мегавата. АЕЦ „Козлодуй“ е произвеждала 1900 мегавата, тецовете – 880, а вецовете – 191 мегавата.
Фотоволтаиците осигуряват най-голяма мощност през деня, докато батериите могат да прехвърлят част от енергията към вечерните часове. ПАВЕЦ могат да съхраняват енергия в по-голям мащаб и за по-дълги периоди, но нито едно от тези решения не заменя напълно останалите мощности.
Тецовете ще продължат да изпълняват ролята на резерв, докато бъдат изградени надеждни заместители. В „Марица-изток 2“ се ускоряват ремонтите, а спирането на още два блока може да бъде отложено със седмица-две. Язовирите за енергийни нужди са 80% пълни, но водният ресурс обикновено се пази за зимата.
Сред приоритетите са гарантирането на работата на съществуващата ядрена централа, изграждането на нови ядрени мощности, хидровъзелът „Никопол – Турну Мъгуреле“ и поне две нови ПАВЕЦ с обща мощност, съизмерима с тази на ПАВЕЦ „Чаира“. Стратегията трябва да определи дългосрочната посока, но новите ядрени мощности и ПАВЕЦ не могат да бъдат изградени за една година.






