Честно казано, не ми е жал, че не съм част от този парламент и пиша, опитвайки се, да анализирам максимално обективно. Това мнение изказа в социалните мрежи дългогодишният народен представител от Русе Искрен Веселинов. Той анализира сложните конфигурации в настоящия парламент и все пак пожелава успех на Слави Трифонов.
Ето какво пише една от водещите фигури на ВМРО:
“Днес започва работа 46-тото НС. Местата си ще заемат 112 протестъри и 128 представители на “статуквото”, макар да не е ясно защо от него се изключват бившите министри на Борисов или видни фигури от Тройната коалиция, като Мая и Татяна Дончева, или вечните Капон и Йончев, успял да покори 3 парламента от три диаметрално различни коалиции. Честно казано, не ми е жал, че не съм част от този Парламент и пиша, опитвайки се, да анализирам максимално обективно.
Задачата на “победилата” тенденция за промяна е доста сложна. Най-сложно ще е на ИТН, които реално се явяват единственото ново нещо в традиционния политически маскарад. Дали самите те не са маска на нещо старо, злокобно и познато, няма да коментирам изобщо. Иска ми се да вярвам, както стотиците хиляди, гласували за тях, че те са опит за ново начало. Хареса ми подхода с едностранно предложения кабинет, но не ми хареса нито премиерът му, олицетворяваш десетилетия далавери и задкулисие, нито съставът му и това се оказа големия фалстарт на ИТН. Защо ми хареса подхода ли? Защо не се консултираха с никой ли? Ами защото, колкото и да помага политическата амнезия, все бройките на “приятелите протестъри” ще са 112. Все ще трябва да подкрепи някой, с който не си се консултирал – я БСП, я ДПС, я ГЕРБ – всеки от тях има интерес и тогава митът за правителство на промяната рухва. Или поне става ясно, че това правителство е заложник на “статуквото”.
Слави е в капан. Капанът на Конституцията, която в далечната 1991 бе приета от БКП (БСП) и колабориращите с нея, с една основна задача – да направи невъзможна истинската промяна в България. Да имаме насипни парламенти, които да управляват единствено чрез компромиси и политически пазарлъци. Това чака и Слави днес. Той е третия “спасител” след Царя и Бойко. Дойде ред и на шута, след като не си свършиха работата героят и антигероят, за които като архетипни изживявания писах преди години в “Десакрализацията на властта – фактор за упадъка на обществото”.
И Слави няма да успее. Не подценявам шута, като архетипен образ – той е наследник на шаманите и магьосниците, той е този, който трябва да отваря очите на властта, този който назовава забранените истини, говорителя на промяната… В този образ има сила и енергия, но няма как да успее. Не защото не му го желая, а защото такава е “парламентарната демокрация”. И все едно дали избира депутатите пропорционално или мажоритарно, важното е, че на народа е забранено да си избере сам реалната власт – изпълнителната. (Впрочем започнах да се чудя, защо му е на Слави да избира мажоритарни депутати, когато говорителите му демонстрираха такова унищожително незачитане на собствените си избраници, на което и ББ би завидял, но не това е темата.) Та бедния ни народ уж избира различни личности по десетки градове и паланки, но си пуска бюлетината я за Бойко, я за Слави, я за Христо или Краси с идеята, че той ще заеме премиерския пост и ще води държавата.
Да, ама не! Неговият избраник, неговия герой вместо да набие всички други, които по презумпция са лоши, трябва да седне и да се пазари с тях за гласове в Парламента, пък каквото излезе. Излизаха и странни неща – Беров, Орешарски… Ники Василев не беше далеч от тези жалони.
Така че желая успех на Слави, на сценаристите, на балета и на актьорската вечер. Вярвам в таланта им. Ще има много финтове, лукавство и дръзки заявки. Ще бъде забавно. Полезно ще стане, когато достатъчен брой депутати решат да разсекат гордиевия възел, заплетен в 1991 и поискат Нова Конституция, която да уреди избор мажоритарно и в два тура не на депутати, а на титуляра на изпълнителната власт.
Ние вече веднъж опитахме неуспешно…”
