Служебното правителство целенасочено работи в посока всички потребители да имат достъп до електрическа енергия и тази енергия да бъде във възможно най-добрия ценови диапазон в рамките на Европейския съюз. Това каза на брифинг служебният премиер Стефан Янев.
В последните два месеца България има устойчово едни от най-ниските цени на електроенергията в Европейския съюз. В момента по-ниски цени има само в Полша. Високите цени се дължат на икономическия подем след пандемията, на международни фактори, на които не можем да влияем пряко, още повече, че България е част от общия европейски пазар. Спазвайки тези правила, разликите в цените не могат да бъдат драстични. Все пак до момента успяваме да запазим едни от най-ниските цени в Европейския съюз. Това не ни успокоява, търсим вътрешните механизми, с които можем да подобрим българската система за производство, пренос и дистрибуция на електроенергия, заяви Янев.
Той представи приети днес мерки за справяне с проблема.
Съвместно с КЕВР е разработена схема за финансови компенсации на бизнеса. Възможността за такъв вид компенсации за предстоящите зимни месеци ще бъдат заложени в бюджета за 2022 г. Надяваме се, че избраният през ноември парламент ще се занимае с тази тема заедно с приемането на бюджета за следващата година, възможно е да прецени, че е необходима актуализация на бюджета и за тази година, така че тези компенсации да важат в месеците до края на годината. Съществува механизъм, единствената особеност е, че разплащането трябва да стане през държавния бюджет – Бюджет 2022, или актуализация на настоящия бюджет през декември, посочи министър-председателят.
Той уточни, че финансовият ресурс за компенсациите е осигурен от свръхпечалбата на държавните дружества в енергетиката.
Министърът на финансите Валери Белчев поясни, че по предварителни разчети необходимата сума за финансовите компенсации е 600-650 млн. лева. Засега проблемът при нас е нормативен. Трябва да намерим механизъм, по който да ги включим в бюджета възможно най-рано, било то в бюджета за 2022 г., било чрез актуализация на бюджета за тази година, отбеляза Белчев.
Втората дългосрочна мярка, която смятаме да предприемем, е приемането и утвърждаването на национална позиция в рамките на Европейския съюз за по-гъвкава европейска политика по отношение на компенсаторните механизми за държавна помощ или за временно намаляване на тежестта на т.нар. въглеродните емисии, които се калкулират в цената на електричеството. На трето място, Министерството на финансите, съвместно с Българската фондова борса и Министерството на икономиката да приеме и обнародва наредба за създаване на клирингова къща. Това е механизъм, който съвместно с Българската независима енергийна борса ще работи за балансиране на интересите на производители, търговци и клиенти на електрическа енергия и по този начин ще да създаде условия за гъвкав пазар и намаляване на финансовия риск на отделните участници в този пазар, коментира Стефан Янев.
Обмислихме и няколко краткосрочни мерки. От този момент нататък Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг ще започнат да предлагат нови позиции за дългосрочни позиции за пакети, подходящи за малки потребители на електроенергия, така че малките и средни предприятия да бъдат подпомогнати с по-добър достъп до пазара на цени, които по-лесно могат да договарят. Това е и начин да се стимулират крайните потребители директно да търгуват на борсата, да имат пряк достъп, заяви служебният премиер.
Той обяви, че ще бъде засилен регулаторният контрол на Комисията за енергийно и водно регулиране по отношение на целия борсов пазар. Ще бъдат предложени и корекции в правилата на енергийната борса, в методиката за образуване на цена и във временното преустановяване на застрахователните гаранции като финансов инструмент, който да бъде ползван в някои видове сделки.
Всички тези мерки се очаква да дадат допълнително успокояване и възможност пазарът да бъде по-адекватен на всичко това, което се случва около нас. Разбира се, без претенции, че ще успеем да влияем на търсенето и предлагането на световния и в частност европейския пазар на електрическа енергия, посочи Янев.
Стратегията на България в областта на енергетиката или е поостаряла, или не е достатъчно конкретна. Може би сега е моментът да си зададем въпроса не е ли време на една маса да седнат експерти по ядрена енергетика. До момента ние нямаме яснота искаме или не искаме развитие на ядрената енергетика, искаме или не искаме “Белене” или нови мощности в “Козлодуй”. В светлината на настоящата криза предлагам да започне разговор, защото тези въпроси се нуждаят от спешно от ясен отговор, за да има яснота какво прави България в бъдеще, каза още Стефан Янев.
