Помните ли Цвета Караянчева? Че как може да я забрави човек – географски откривател по душа, лице на борбата за по-здравословен живот и пример за християнско милосърдие.
Макар и официално извън парламента тя продължава да ни напомня за съществуването си. Бившият председател на Народното събрание не се завърна в завода в Кърджали, а продължи пътя си в политиката като нещатен сътрудник на групата на ГЕРБ в парламента.
Въпреки това тя остава силно свързана със случващото се в Кърджали, тъй като е начело на местната партийна структура. Не веднъж Караянчева е доказала, че е готова и в огъня да влезе за своите хора, или както е в последния случай – да стигне чак до Брюксел, за да се оплаче.
В сряда Цвета Караянчева и членове на ГЕРБ-Кърджали се срещнаха с председателя на Групата на ЕНП в Европейския парламент Манфред Вебер и с генералния секретар на ЕНП Антонио Лопез.
По време на разговорите българските представители споделиха за политическите репресии, на които са подложени партийните активисти от страна на президента Румен Радев и служебните му кабинети. Те обясниха как са били арестувани показно пред съгражданите си без да са извършили никакви нарушения на база на анонимни доноси, а след това са осъдили МВР, пише Топновини.
След като надълго и нашироко представителите на ГЕРБ обясниха казуса, Цвета Караянчева побърза да уточни, че все пак не искали да се оплакват, а просто да информират за случващото се в България…
„Ние сме тук не да се оплакваме на чужденците, защото някой може да каже фразата, която беше казал Петко Славейков, че в България не бият. Не, ние сме тук, за да информираме европейската общност като членове на ЕС, че европейски граждани някъде в България биват репресирани, демокрацията е в опасност, човешките права са нарушени и трябва да се спазва върховенството на закона“, казва Цвета Караянчева, без да осъзнава, че отново допуска гаф, като приписва думи на Петко Каравелов на един друг Петко – Славейков.
Фразата е произнесена от Петко Каравелов през далечната 1887 г.. Тогава след русофилските бунтове в Силистра и Русе заедно с други опоненти на Стефан Стамболов попада в затвора „Черната джамия“ (днес църквата Св. Седмочисленици в София). Там Каравелов е бит жестоко, а когато се разчува, че бившият министър-председател на България е малтретиран чуждестранни дипломатически представители поискали от правителството на Стамболов лично да проведат анкета. Те отишли на място в „Черната джамия“, придружени от кореспонденти на западни вестници, и попитали Каравелов за мъченията му. Още насиненият Каравелов отвърнал: „В моето Отечество такива работи не стават!“. Пълен контраст с поведението на Караянчева и съпартийците ѝ…
И за да не стават повече грешки, нека да внесем яснота кой кой е:
Петко Каравелов четири пъти е бил министър-председател на България, двукратно председател на Народното събрание, три пъти министър на финансите, както и министър на правосъдието, на вътрешните работи и на народното просвещение. Той е брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова – съпруга на поета Пейо Яворов.
Петко Славейков е поет, публицист и политик. Той е бил председател на Народното събрание и два пъти вътрешен министър в правителствата на Каравелов. Той е баща на политиците Иван и Христо Славейкови, публициста Рачо Славейков и поета Пенчо Славейков.
