Две години с пандемията – какви са нагласите на хората в 45 държави и къде сме ние?
Две години след първите случаи на коронавирус хората изглежда все повече привикват към живота в пандемия. Сянката на съмнение в ефективността на основното средство в борбата срещу заразата – ваксините, расте, а възприятията за коронавируса като заплаха по-скоро се запазват.
Това сочат данните от проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено в края на 2021 г. Проучването включва 45 държави по света и около 42 000 пълнолетни граждани.
Степени на съмнение в ефективността на ваксините
Половината от изследваните по света имат в една или друга степен съмнения дали ваксините са наистина ефективни, докато 43% не са склонни на съмнение или дори напълно отхвърлят хипотезата за неефективност.
Несигурността относно ваксините е най-изразена в Африка (64%), Близкия Изток (56%), Индия (53%), Азия (52%) и Русия (52%). Най-малко се съмняват в Австралия (78%), ЕС (53%) и САЩ (51%).
Ако се направи преглед по отделни страни, се вижда, че хората в Албания (86%), Гана (73%), Филипините (68%), Кения и Палестина (67%) и Пакистан (66%) изразяват в най-голяма степен съмнение в ефективността на ваксините.
Хората в Австралия (78%), Испания (67%), Обединеното кралство (63%), Италия (61%) и Австрия (58%) са най-уверени в ефективността на ваксините.
Колко сериозна е заплахата?
Две години след избухването на пандемията има 44% по света, които вярват, че заплахата от коронавирус е преувеличена. 49% пък не се съгласяват или даже напълно отхвърлят това твърдение.
Въпреки че в някои държави се говори за „живот с COVOD-19“ и за „края на ограниченията“, тези нагласи по отношение на заплахата остават непроменени от две години насам.
Нагласата, че заплахата е преувеличена е най-силно изразена в Индия (65%), Близкия изток (61%), Западна Азия (55%), Африка (53%) и европейските държави извън ЕС (50%).
Австралия (78%), Латинска Америка (62%), Европейският съюз (61%), Източна Азия (54%) и Русия (52%) са сред големите нации и региони, където несъгласието с твърдението, че заплахата е преувеличена е най-силно.
На ниво държави гражданите на Филипините (69%), Нигерия (67%), Палестина (66%), Индия и Молдова (65%) и Пакистан (63%) са най-склонни да вярват, че заплахата е преувеличена. На другия полюс и противоположното мнение са във Виетнам (79%), Австралия и Мексико (78%), Албания (77%), Испания (74%) и Япония (72%).
Правата по време на пандемия
Хората изглежда са по-малко склонни да жертват човешките си права с цел да предотвратят разпространението на вируса, макар че готовността все още надделява. 60% от запитаните по света декларират, че са готови или дори твърдо готови да жертват някои от човешките си права, ако това ще предотврати разпространяването на заразата.
31% не са съгласни или твърдо не са съгласни. Останалите се колебаят в своя отговор. Преди година 70% от респондентите по света твърдяха, че са готови да се откажат от някои от правата си в борбата с вируса. Една четвърт се противопоставяха на идеята за жертване на човешки права.
Гражданите на Индия (80%), Австралия (75%), Близкия изток (75%), Африка (65%) и Азия (62% в западните части на континента и 61% в източните) са най-готови да жертват правата си, за да спрат вируса. Най-критични към идеята за жертване на човешки права са хората в Латинска Америка (40%), ЕС (35%) и САЩ (35%).
На ниво нации Виетнам (93%), Ирак (84%), Пакистан (81%), Индия (80%) и Филипините (77%) са най-склонни да жертват някои от правата си в борбата срещу разпространяването на коронавируса. Най-слаба готовност за отказ от човешки права изразяват хората в Албания (66%), Япония (58%), Мексико (54%), Полша (48%) и Казахстан (45%).
Къде сме ние?
61% от българите се съмняват в една или друга степен в ефективността на ваксините, а 27% с различна степен на твърдост отхвърлят съмненията дали ваксините наистина действат. Малко над една десета не могат да преценят.
Съмненията в нашата страна са видимо по-високи на фона на света, а и в сравнение с държавите от ЕС и страните от нашия регион. Средно за ЕС, например, делът на съмняващите се е с 20% по-нисък отколкото у нас – 40% в ЕС се съмняват или силно се съмняват в ефективността на ваксините, 53% от населението в държавите в ЕС няма колебания за това дали ваксините наистина работят.
38% от българите са склонни да се съгласят, че заплахата от коронавируса е преувеличена. 49% не са съгласни или твърдо не са съгласни с такава хипотеза. Останалите не могат да преценят. По този показател страната ни е по-близо до средните за ЕС стойности, където една трета се съгласяват или твърдо се съгласяват, че опасността е преувеличена, отрицанието на идеята, че заплахата се преувеличава обаче е по-силно в ЕС, отколкото у нас – 61% средно за ЕС.
Българите са във все по-малка степен склонни да пренебрегнат опасността от COVID-19. Така през март 2020 г. 72% от анкетираните у нас смятаха, че опасността е преувеличена, в края на миналата година бяха 42%, а сега са 38%.
Въпреки че обществото ни не гледа с пренебрежение на заплахата, готовността за жертване на човешки права у нас спада през последните две години. Сега 47% у нас заявяват или твърдо заявяват, че са готови да се откажат от някои от правата си, ако това ще помогне да се спре разпространяването за заразата. 37% са на противоположната или на крайно противоположната позиция. 16% не могат да преценят.
На фона на ЕС и държавите в региона обществото ни като че ли се противопоставя по-ясно на идеята за отказ от човешки права в борбата против пандемията. В ЕС, например, 56% от анкетираните биха жертвали някои от правата си, ако това ще спре заразата, а 35% изразяват несъгласие с твърдението. Делът на колебаещите се е 8%.
Данните са част от традиционното ежегодно изследване „В края на годината“ на Асоциацията „Галъп интернешънъл“ по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. Изследването се провежда всяка година от тогава. Тази година то бе проведено в 45 държави по света. Общо 42 212 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2021 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.
