В петък се очаква да бъде изслушан единственият останал кандидат за поста на управител на Българската народна банка.
Това е депутатът от “Има такъв народ” и председател на бюджетната комисия – Любомир Каримански. Вторият участник в поредния конкурс – председателят на ПГ на “Продължаваме промяната” – Андрей Гюров обяви в неделя, че се оттегля. Мотивът за отказа е, че не иска кандидатурата му да бъде залог за политически домогвания.
В момента управител на Българската народна банка от 2015 г. е Димитър Радев. Мандатът му изтече през лятото на миналата година, но оттогава досега не се намери кандидат за поста му.
Управителят на БНБ е не само лице на банката, но и човекът, който трябва да се ползва с много голямо уважение и доверие в международните финансови среди и сред обществото у нас. Самият той не управлява сам банката. Има управителен съвет, който се състои от 7 души. Трима подуправители на основните банкови управления – емисионно, банково и банков надзор, които се избират от Народното събрание. Останалите трима в управителния съвет на централната банка се назначават с мандат от президента на страната, предава БНТ.
В момента членове на управителния съвет на банката, който заседава най-малко веднъж месечно са освен управителят Димитър Радев, подуправителите – Калин Христов, който се занимава с управление “емисионно”, Нина Стоянова – “управление банково” и Радослав Миленков, който отговаря за банковия надзор. Останалите трима в управителния съвет са Елица Николова, Людмила Елкова и Николай Неновски.
За последен път процедурата за избор на управител на БНБ се провали през март. Тогава нямаше кандидати, но в политическите среди се споменаваше името на Любомир Каримански като евентуална номинация. В случай, че той не бъде избран в петък, процедурата за избор на управител се води за провалена и Народното събрание трябва да обяви нова. Докато бъде избран нов управител, поста ще продължи да изпълнява Димитър Радев. В случай, че Каримански бъде избран, той ще стане управител. Предстои обаче да изтекат мандатите и на подуправителите.
Задачите на БНБ
Българската народна банка е централна банка на страната. Основната ѝ цел е да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване на стабилността на паричната единица, както и да провежда цялостна парична политика.
Инструментите на банката имат едно ограничение що се отнася до паричната политика и това е въведения от 1997г. валутен борд. Той задължава институцията да поддържа такава парична политика, при която българският лев е обвързан към еврото и то по курс 1,95583 лева. Оттук произлиза и задължението на банката да осигури неограничен обмен между лева и еврото.
Основната функция на управление “Емисионно” е да поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ, като предприема необходимите действия за ефективно управление на брутните международни валутни резерви на банката.
При възникване на системен риск за стабилността на банковата система, управление “Банково” се превръща в кредитор от последна инстанция.
Надзорът върху банковата система се осъществява от управление “Банков надзор”.
Предизвикателства
Новият управител ще има две основни предизвикателства – управление на банката при наличие на висока инфлация, както и подготовка и присъединяване на България към “клуба на богатите”, както наричат еврозоната. С влизането на страната ни в нея, управителят на БНБ ще стане и член на генералния съвет на Европейската централна банка. Именно в този съвет се взимат и едни от най-важните финансови решения в еврозоната, които оказват влияние не само на територията на Съюза, но и в глобален аспект.
Ако трябва да опишат основните характеристики на управителя на БНБ, финансистите са категорични – трябва да е личност, която познава европейските институции, има административен опит, има политически познания и знае как да балансира в различни ситуации.
Гуверньорът не е говорител, категорични са експерти, той не трябва да се изказва политически, а преди всичко експертно и при нужда. Важно изискване е БНБ да запази своята независимост от политическата обстановка в страната.
Ако трябва да се направи ретроспекция, централната банка успя да преодолее до този момент кризата с фалита на КТБ като стабилизира банковата система. Банките у нас преминаха и стрестестове и беше оценено качеството на техните активи. Благодарение на резултатите от тази европейска проверка, страната ни успя да влезе във валутния механизъм ЕРМ 2, който се определя като чакалня за еврозоната.
Предизвикателство пред банката беше и преодоляването на последствията от пандемията, така че това да не се отрази на банковата система и да бъдат защитени интересите на потребителите. Новото предизвикателство е войната в Украйна. Както и идващото от Европейския съюз предупреждение за системен риск у нас, което се дължи на рязкото поскъпване на жилищата.
Именно пред подобни рискове ще бъде изправен в този важен за страната момент, новият управителен съвет и новият управител, ако въобще бъдат избрани такива.
