Разбрах, че преследването на сметката е по-важно от продължаването на промяната. Това каза Любомир Каримански, след като депутатите отхвърлиха кандидатурата му за управител на БНБ.
„Голяма част от тези, които не гласуваха за мен, в личен разговор ми казаха, че ме подкрепят и поради политически решения, при обмяната на постове в коалиция, няма да могат да гласуват така, както биха искали. Получих голям и мъдър политически урок”, допълни той.
По думите му не контролът над парите на България, а знанието е незаменима ценност. „Точно това се надявах, че ще бъде разбрано. Но накрая знанието получих аз, не вие, народните представители. Искрено благодаря за този урок”, посочи Каримански.
„Твърдеше се, че съм почтен и работлив. Почти една година от съвместното ни пребиваване в тази зала. Изглежда съм бил такъв, когато два пъти през Бюджетната комисия минаха бюджетите на България за по около 60 млрд. лева. Положих всички усилия и проявих една несправедливост към хората, опазващи културната памет на България, каквито без съмнение са музейните работници. Да бъде поне частично коригирана тази несправедливост. Устоях независимата си позиция на свободен човек, който може да предложи и отстоява позиция, въпреки коалиционните партньори”, каза още той.
„Оказа се, че съм със спорна репутация, чак след това обаче – интересен урок. Твърдеше се, че 60 млн. от бюджета по грешка на Финансовото министерство са отишли към фирми, за които е заинтересована опозицията. Днес разбрах, че това не е било грешка – добър урок. Твърдеше се, че разчитам на ГЕРБ и ДПС, когато останах сам в надпреварата. Но никой не пресметна, че се разчита на тях още в момента, когато издигнеш втори кандидат. Иначе сметката не излиза – странен урок”, допълни Каримански.
„Твърдеше се и продължава да се твърди, че българските банкери не стават. Нали така? До този избор колегите бяха спестили това свое мнение, просто не знаех, че това е така. Бих го нарекъл добър урок. Забележително беше, че нямаше помия срещу мен, докато само аз бях анонсиран кандидат. Мисля, че това са фактите. Не е ли странно? Първите шепи кафява течност полетяха час-два, след като процедурата за внасяне на кандидатури приключи и станахме двама. Удивително съвпадение, но все пак – добър урок”, заяви още той.
„Започна предлагане на постове и подкупи, за които така наречената репутация явно няма значение. Не знаех, че от Световната банка не държат на това, нямат Етичен кодекс. Абсолютна новина за мен – но все пак, добър урок. В работата и решението на парламента по избора на управител на БНБ се намесиха вицепремиер, премиер и дори чиновници от висшата администрация. Аз мислех, че те самите искат това да остане само в миналото. Това минало, което така критикуват през цялото време от тази трибуна, така както и аз – но това бих го нарекъл стар урок, който съм научил”, допълни Каримански.
„Намеците да се откажа и заплахите – не бих искал да ги броя и коментирам. Защото се оказаха част от пейзажа, а не персонален казус. Това е рецидив и проблем за страната. Обръщам внимание на тези в коалицията, които наистина искат да променят нещо, че те не променят този рецидив, не го премахват, а само го затвърждават в момента”, уточни той.
„Колеги, има и още нещо – има нещо общо между работата на банките и политиката – това е доверието. Не бих искал да го забравяте. Така, както аз не забравих в началото на откриването на този парламент да ви припомня кои са трите ценности за процъфтяването на човешкия живот. Доверието е много ценен капитал, не знам дали знаем този урок. Според мен – съмнявам се, че го знаем. И още нещо не знам – струваше ли си да се похарчи толкова доверие с лека ръка. Обръщам се към колегите в средата. Сигурно ще научите този урок в следващите дни, месеци и години”, заключи Каримански.
