С “Благодаря, учителю!” Глория се сбогува със своя класен ръководител

“Светла ви памет, г-н Събев! Благодаря, учителю!” Тези трогателни слова е написала фолк певицата Глория на стената си във Фейсбук по повод кончината на своя класен ръководител в училището в Две могили, Русенско. Фолк дивата явно е поддържала топла връзка с любимия си учител, защото в същия пост публикува и тяхна обща снимка от последните години.

Две могили е родният град на Глория,а в нейното училище е бил учител по география, история и физическо възпитание общественикът Стоян Събев – бивш директор на дома за сираци “Св. Димитър Басарбовски” в Русе, отбелязва Бряг. След закриването му създава Фондация “Приятелска подкрепа” в помощ на деца и младежи, излизащи от подобни институции.

Преди да започне да учителства, Събев е бил военен и старши в ротата на актьора-шоумен Къци Вапцаров, разказва неговият син Петър.

Стоян Събев почина вчера на 65-годишна възраст, а погребението му ще бъде утре, 3 юли, на гробищата “Чародейка”.

Тук поместваме и покъртителния пост на неговия син Петър, разказващ живота на своя забележителен баща.

“1 юли 2022 г.
Денят, в който татко си отиде от този свят. Дали има друг свят и ако да, как е там – не знам. Но знам, че на този свят остави много…
Трудно е да започнеш да пишеш, когато имаш буца в гърлото… Ще започна от това, че като ученик татко е бил невероятен вратар. Толкова добър, че Георги Велинов-Джони, футболист № 1 на България за 1981 г., му е бил резервен вратар.
Знам, че не е лесно да се родиш в семейство на леяр и шивачка, а да завършиш първи по успех. И без връзки да те приемат в класа на Желю Желев държавна поръчка, със софийско жителство по ония времена… Татко го прави, но е отказал тази невероятна възможност. Не защото не е искал, а защото не е имал пари да се издържа в София.

И се е записал във военното училище, във Велико Търново. Военно училище, в което му се налага да бяга по 40 км с противогаз, да посрещне Нова година окопан в гроб, да гони зайци с ротата си срещу гърмящите пушки на политици, излезли на лов, мама да се вдигне от другия край на България и накрая да не се видят, защото той е на учение…

Неведнъж са го пращали в най-лютите зими с танка – веднъж почти потъват в буйните води на Янтра, друг път спасяват цял автобус с измръзнали деца. А баща ми спасява и една родилка, която има нужда от спешна медицинска помощ. Закарва я в габровската болница с танка. Ражда се момиченце и неслучайно я кръщават Станка. А той е награден за това, че спасява родилката и вкаран в карцера, защото е влязал с танка в града…

Въпреки това завършва като първенец на випуска. Обаче не му дават дипломата лесно – обявяват майка ми за вражески, натовски агент, защото… има баба гъркиня! И го карат да избира между брачното свидетелство и дипломата си. Баща ми избира брачното свидетелство. И го изпращат в танковото поделение в Шумен, където съм се родил аз… Като военен дарява кръв със замърсена игла, откъдето хваща хепатит. Той влошава здравето му и поради проблеми с черния дроб, татко развива диабет.

Пенсионира се като военен, връща се в Русе и започва като учител в гр. Две могили. Всеки ден пътува с влака с часове, но разпалено преподава на учениците в малкия град – география, история, физическо възпитание, гражданска отбрана и др. За някого може да е любопитно, че е бил и класен ръководител на поп-фолк звездата Глория и старши в ротата на Къци Вапцаров. За мен това не е толкова важно. По-важното е, че с група колеги “на по бира” решават да направят оздравително училище, в което пострадалите от обгазяванията от хлор русенски деца да учат и да се възстановяват на чист въздух. Захващат се и превръщат в голямо, красиво училище една полупорутена сграда.
директор на дома за сираци “Св. Димитър Басарбовски” в Русе, а когато закриха домовете, с мама и други професионалисти създадоха Фондация “Приятелска подкрепа”, с която помагат на децата, напускащи институции да намерят път в живота. Само той си знае какво е преживял – аз знам, че с очите си е виждал майка и изоставено дете да се намерят и съберат след 20 години, както и дете да гони майка си с камъни… Трудно ми е да кажа на колко много човешки съдби е повлиял, на колко хора е помогнал и колко от децата-сираци вместо да се превърнат в бъдещи проститутки, сутеньори, обирджии и нарко-дилъри са открили път в живота, създали са семейство и дом и са станали достойни хора. Няма как да знам на колко съдби е повлиял, но ще цитирам една негова колежка – “Баща ти има златно сърце!”.
Днес златното сърце на татко престана да бие…
Баща ми се казва Стоян. Така едно време са кръщавали децата, за да устоят на всичко. И наистина с годините татко устоя на много несгоди и неправди, на хепатит, на диабет, на диализи, на COVID-19 и надмина много от мрачните прогнози на десетки лекари и никога, никога не се предаваше, до последния си миг.
Татко беше много взискателен към хората около себе си, но най-взискателен беше към мен. И благодарение на него съм това, което съм – поне на 50%.
Благодаря ти, тате! Удари една бира с тройка кюфтенца там горе, хапни си най-вкусните диня, кайсии и череши (вече може!) и нагласи тестето с картите… Някой ден ще си довършим белота и ще си разказваме пак по “един бърз” виц… Царство ти небесно!