Свободата не е дар, а възкресението на един народ, за което той даде най-милите си чада и най-свидните си жертви. Вече 100 години от този връх се нашепва от героите, от тяхното завещание, че всеки, който иска да прекроява българската памет, направи грешен избор. Защото паметта българска не може да бъде разделение. Паметта българска е съединение. Свободата на Шипка и паметта за героизма са нашето спасение и обединение.
Това заяви по време на тържествената церемония на връх Шипка по случай 145-тата годишнина от Шипченската епопея вицепрезидентът Илияна Йотова.
Изявление на Илияна Йотова:
145 години от Шипченската епопея. Има един връх в България, който се издига много по-величествено от всички останали. Един връх, който не се измерва в метри, защото няма мерни единица за идеал, за саможертва, за чутовен устрем към достойнство и свобода. Шипка е неговото име. Шипка, на която българските опълченци заслужиха честта на своя народ.
Връх, в който поставиха костите си, за да каже поета „връх от бели кости и кървава мъх“. Връх, на който заедно български опълченци и руси, украинци, молдовани и румъни. повярваха в спасението на един славянски народ, в неговото изцеление, в неговото бъдеще В това, че може да има собствена държава и предопределиха хода на Руско-турската освободителна война. Една война, която започна 260 години преди това. Една война, която започна с една малка книжка със славата на един народ, написана в една монашеска килия, която премина през бунтове и въстания. Бунтове и въстания, огрявани от пламъците на вярата и от огньовете на българското събуждане и възраждане.
„Свобода или смърт“ – заклинанието на априлци стана клетвата и на шепата защитници на орлово гнездо.
„Старинната доблест на руското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение извърши своя легендарен подвиг“ – думите са на цар Борис III, когато открива паметника през далечната 1934 година.
Днес свеждаме отново глава за поклон, защото след подвига се роди и българската армия. Започна летописа на славната книга на българското войнство, на победите, на славата, на дързостта, на смелостта и всеки път, когато ние, българите, имаме нужда от това някой да ни събуди препрочитаме тези страници, защото колкото и да ни е трудно, колкото и да сме несигурни, колкото и съмнения да имаме – точно от тази книга на Българската армия черпим самочувствие и смелост, и амбиция, и желание да вървим напред.
