Сирница или Сирни Заговезни (Сирни поклади) е последният голям празник на зимата, според старите български обичаи. Той не е на постоянна дата и се пада всяка година седем седмици преди Великден, винаги в неделя. Тази година се отбелязва на 26 февруари.
Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. На Сирни Заговезни всички роднини се „прощават”. Самата прошка се иска като по-младите правят три поклона, целуват ръка на по-възрастните и казват „Прощавай!”. Затова празникът се нарича още и Прощални Заговезни.
Празничната трапеза на Сирни Заговезни също е много богата на ритуали и обреди. На нея задължително присъстват ястия, приготвени от млечни продукти, яйца и бяла халва. Тогава за последен път се заговява преди строгия пост.
Един от най-интересните ритуали е така нареченото хамкане (амкане). На бял конец в средата на стаята се закача парче бяла халва или едно сварено яйце, което се залюлява. Наредените в кръг около тази връв деца трябва да го захапят без помощта на ръцете.
Сирни Заговезни е празник, който е разпространен в цяла България.
 е последният голям празник на зимата, според старите български обичаи. Той не е на пос){kind=link}