България отваря петата процедура по Плана за възстановяване и устойчивост до края на април 2023-а. Тя ще е насочена към развитието на индустриалните зони и паркове, а нейният бюджет ще е около 212 милиона лева. Това бе обявено от вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов и министъра на иновациите и растежа Александър Пулев на национална среща, в която участва и областният управител на Русе Анатоли Станев.
По думите на Станев в Русе има подходящи територии, които могат да се възползват от финансирането. Той определи мярката като необходима за цялостното икономическо и социално развитие на даден район.
„Сигурен съм, че чрез осигурените средства ще съумеем да създадем благоприятни условия за привличане на нови инвеститори тук, което ще доведе до откриване на нови работни места“, коментира областният управител. Станев изрази готовност отново Русе да бъде домакин на информационна среща за възможностите за кандидатстване по процедурата, която предстои да бъде открита. Той посочи, че досега благодарение на подобни инициативи за 102 русенски фирми е осигурено безвъзмездно финансиране за над 14 милиона лева по Плана за възстановяване и устойчивост.
Според областния управител развитието на индустриалните зони и паркове трябва да бъде приоритет както за държавната, така и за местната власт. „Перспективите, които дават индустриалните зони са много, но най-съществената е, че те се превръщат в своеобразен инкубатор за иновации и притегателен център за нови инвестиции, а оттам и за подобряване на цялостната бизнес среда в региона“, допълни Станев.
Очакванията са в рамките на процедурата поне пет индустриални района в страната да бъдат развити – било то вече съществуващи, или нови. Средствата са предназначени за цялостно или частично изграждане на инфраструктура.
Кандидати могат да бъдат микро, малки, средни и големи предприятия – търговски дружества, които са оператори на индустриалните зони и паркове в страната, независимо дали са държавни, общински, съвместни и частни, новосъздадени или в напреднал етап на развитие. Те ще имат на разположение 3 месеца за кандидатстване. Подаването на проектите става изцяло по електронен път през платформата ИСУН 2020. Основните критерии в оценката на проектите по процедурата ще са свързани с доказването на заявен инвеститорски интерес, брой на инвеститорите, които ще бъдат привлечени в парка, брой на новоразкритите работните места както от оператора, така и от инвеститорите, опериращи в съответната зона, а също и степен на техническа готовност на кандидата и фокус на планираните финансови ресурси към привличане на нови инвеститори.
Приоритет се предвижда да се дава на кандидати в Северна България с цел балансираното развитие на страната, за да се преодолеят регионалните дисбаланси. Безвъзмездните средства ще се отпускат за изграждане, реконструкция и рехабилитация на довеждаща техническа инфраструктура до границите на индустриалния парк или зона. Най-вече става дума за пътни и железопътни връзки, преносни проводи и съоръженията към тях (водопровод и канализация, електропроводи, физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и др.).
Ще може да се кандидатства и за изграждане, реконструкция и рехабилитация на вътрешна техническа инфраструктура в границите на индустриалния парк или зона – улици, алеи, паркинги, площади, железопътни линии, преносни проводи и съоръжения и др. По програмата ще може да се финансира и научно-изследователска (иновативна) инфраструктура – изграждане, реконструкция и преустройство на сгради и помещения за осъществяване на научно-изследователска и развойна дейност, иновации и технологичен трансфер, лаборатории за изпитвания и тестове, свързани с дейността на предприятията на територията на индустриалната зона или парк. Мярката дава възможност и за изграждане на екологична вътрешна инфраструктура – зарядни станции на слънчеви батерии за електромобили.
Минималният размер на безвъзмездната помощ за проект е 1 млн. лв, а максималният 40 милиона лева. Важно уточнение е, че за изграждането на довеждаща инфраструктура кандидатите следва да са в партньорство с общини, Агенция пътна инфраструктура, Национална компания железопътна инфраструктура, ВиК оператори, Енергийния системен оператор и Булгартрансгаз в зависимост от вида инфраструктура, за която кандидатстват. В партньорските споразумения трябва да се предвиди ред за координиране на дейностите между кандидата и съответните партньори.
