Най-голямата интрига в първия ден на Народното събрание е ще бъде ли излъчен председател. На предишния 48-и парламент му трябваха три дни за това.
Традицията повелява най-голямата парламентарна група да излъчи председател, но изборите през последните години раждаха силно фрагментирани парламенти, в които нито една група нямаше доминираща позиция.
Според запознати от ГЕРБ – СДС ще издигнат, както и предишния път, кандидатурата на бившия министър на транспорта Росен Желязков. Тогава той стана зам.-председател.
За разлика от октомври 2022 г. обаче Желязков вече е натрупал доста опит във воденето на парламентарни заседания. И се показа като един устойчив председателстващ, умеещ да усмирява “бурите” в пленарната зала с характер и спокойствие. Желязков демонстрира и, че знае как да не допусне приет вече дневен ред да излезе “от релси”, заради предизвикан в залата скандал, например. Качество, особено ценно за председател на толкова разнороден парламент. Защото всички си спомнят изтърваната реплика на включен микрофон от току-що избраната за “първа между равни” Ива Митева от ИТН – “Ми то ужас, бе!”
Качествата на Желязков обаче не са достатъчни, за да заеме най-високата банка в парламента.
Необходими са поне 121 гласа. А ГЕРБ – СДС разполагат само с 69.
Откъде може да дойдат недостигащите? Най-лесно уравнението би излязло, ако ПП – ДБ подкрепят кандидатурата на най-голямата парламентарна група. С 64-те депутатски гласа на коалицията Желязков би получил 133 в своя полза. ПП – ДБ обаче едва ли ще го подкрепят, въпреки че от техния лагер още не е дошла новина за кандидат-председател. Спрягат се имената на Никола Минчев, който бе шеф на предишния парламент, и на лидера на ДСБ ген. Атанас Атанасов. В 48-ото НС той бе негов зам.-председател.
Ако ПП – ДБ подкрепят кандидатура на ГЕРБ – СДС, това би означавало, че и голяма коалиция за изпълнителната власт е възможна. Нещо, което от лагера на “Промяната” и ДБ категорично отрекоха.
Третата парламентарна сила – “Възраждане” има 37 народни представители. Но те едва ли ще гласуват за някой, който не е от техните редици. Било за шеф на парламента, било за министър-председател. Поне досега лидерът им Костадин Костадинов винаги се е изказвал в този дух. През октомври м.г. те предложиха юриста Петър Петров за председател на парламента. Възможно е и сега да постъпят така. За зам.-шеф на НС пък е вероятно отново да се спрат на Цончо Ганев.
А и дори “Възраждане” да подкрепи Желязков, гласовете не стигат, само 106 са.
Затова, за да стане председател кандидатът на ГЕРБ – СДС ще се нуждае от подкрепата на поне две от останалите парламентарни групи.
В предишния парламент зам.-председател от ДПС бе Йордан Цонев, а от БСП – Кристиан Вигенин. И двамата парламентаристи с огромен опит. Но едва ли някой от тях, ако бъде предложен, има шанс за успех като председател.
Двете групи обаче могат да осигурят победата на Желязков. Защото тогава той би събрал 128 гласа.
Подкрепа от ИТН едва ли би могла да се очаква. По-вероятно е депутатите на Слави Трифонов да го карат “наопаки” на всичко.
От пресцентъра на парламента вече съобщиха, че новоизбраното 49-о Народно събрание ще проведе първото си заседание на 12 април 2023 г. от 10.00 часа.
Съгласно чл. 76 от Конституцията на Република България първото заседание на Народното събрание ще бъде открито от най-възрастния присъстващ народен представител. В 49-ото Народно събрание, както и в предишното, това е Вежди Рашидов от ГЕРБ – СДС.
Със сигурност Вежди Рашидов ще ръководи работата на 49-я парламент, докато бъде избран титуляр за поста председател.
Въпросът е колко дълго?
Председателят на парламента е пръв измежду равни и трябва да се постигне съгласие за избирането на шеф на законодателния орган, заяви проф. Пламен Киров, според когото би било жалко, ако партиите вече не са започнали тези разговори. При това положение отново ще станем свидетели на художествена самодейност на първото заседание на 49-то Народно събрание, подчерта той.
