На въпроса „Бихте ли се ваксинирали срещу Ковид 19?“ повече от половината от анкетираните (56,3%) заявяват, че не биха се ваксинирали, утвърдително отговарят 28,8%, 14,7% се колебаят дали да се ваксинират, а 0,2% са на мнение, че Ковид 19 не съществува. Високият дял на хората, които не искат да се ваксинират е в разрез с дългодишната и устойчива култура на ваксиниране в България.
Имунизационният календар у нас е дори по-добре приложим и пълен в сравнение с този в някои от развитите страни. Следователно ваксинирането конкретно срещу Ковид 19 е извадено пред скоби и има своя уникална специфика в контекста на Ковид кризата и съвременните комуникации. Високият дял на отказите вероятно е вследствие на грешки на комуникационно ниво по отношение на ваксинирането и ваксините, и в липсата на доверие в системата (на публична комуникация, на властта, на ваксините, които се разработват). Демократичните общества се базират на доверие и дефицитът му по въпроса за ваксинирнето у нас ще направи борбата с вируса много трудна и тромава. Ако не се смени тази тенденция ваксинирането няма да може да постигне целите си, а именно да се ограничи и спре разпространението на заразата.
Мнението на изследваните лица изглежда повече от консолидирано по отношение на въпроса „Доброволно или задължително за всички трябва да бъде ваксинирането срещу Ковид 19?“. Повече от две трети от интервюираните (87,4%) са категорични, че ваксинирането трябва да бъде доброволно. На противоположното мнение, че трябва да бъде задължително са едва 6,4%. Не могат да преценят коя от двете възможности е по-добра 5,1% от анкетираните, а 1,1% от тях считат, че Ковид 19 не съществува. Очевидно е, че промени по отношение на този въпрос в българската политика биха били непопулярни и неприемливи за огромното мнозинство граждани. Характерът на ваксинирането в обозримо бъдеще у нас ще е доброволен.
На въпроса „Намирате ли необходимата Ви информация за ваксинирането срещу Ковид 19?“, по-голямата част от анкетираните отговарят, че намират цялата им необходима информация за ваксинирането срещу Ковид 19 – 37,6%, сравнително по-малко са тези, които откриват само част от информацията – 13,1%, а 28,4% въобще не я намират. Не са търсили информация за ваксинирането или въобще не се интересуват от подобна информация съответно 16,1% и 4,8% от интервюираните лица. Тези данни разкриват известен проблем с достъпа до информация за ваксинирането срещу коронавируса. Въпреки морето от информации, което залива денонощно българското обществото по темата за ваксините и ваксинирането, е налице липса на единни и авторитетни информационни източници. В случая можем да говорим за комуникационна дисперсия. Ясно е, че има нужда от спокойно, научно обосновано, авторитетно лидерство, което да събира и дава информация с цел внасяне на повече яснота по въпросите за ваксините и ваксинирането в европейски и глобален мащаб, с даване на примери, споделяне на международен опит, научна аргументация и съпоставяне на плюсове и минуси от различните ваксини, както и съответните рискове, които носят. Прави впечатление, че 56,3% от анкетираните не искат да се ваксинират, но само 37,6% декларират, че имат необходимата информация по темата. Несъответствието е възможно да се дължи на ирационални инстинкти по отношение на ваксинирането и на недостатъчната информация. Имайки предвид и големия дял на изследваните лица, които не намират необходимата им информация за ваксинирането срещу Ковид 19 (28,4%), може да се заключи, че е необходима целева политика на обяснение и разяснение по изследваната тема.
Изследването на Институт „Рего“ е реализирано в периода от 07.12.2020 г. до 11.12.2020 г. сред 1006 пълнолетни български граждани от всичките 28 области на страната. Извадката е непредставителна от типа на отзовалите се и е реализирана чрез телефонно интервю.
