Министерският съвет взе решение за отмяна на националната забрана за внос на определени стоки с произход от Украйна, съобщиха от правителствената пресслужба.
Премахването на националната забрана е в резултат на постигнатото принципно общоевропейско решение на проблема. На последното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, проведено на 25 април 2023 г., България се съгласи с предложения от Европейската комисия пакет от мерки за стабилизиране на пазара, които ще бъдат приложени при вдигане на националните забрани.
Част от мерките са: втори финансов пакет за подкрепа на фермерите от най-засегнатите държави в размер на 100 млн. евро; активиране на извънредни защитни мерки по сега действащия Регламент за автономните търговски мерки (Регламент (ЕС) № 870/2022) за 4 продукта (пшеница, рапица, слънчогледово семе и царевица), чийто внос от Украйна временно се забранява; извършване на редовен мониторинг от ЕК на други стоки и при наличие на сътресение на пазара, да се пристъпи към стартиране на процедура за въвеждане на защитни механизми; мерки за подобряване на логистиката и транзита на стоки от Украйна.
България активно участва в преговорите между Европейската комисия и засегнатите държави от увеличения внос на стоки от Украйна през последните дни, така че да се стигне до балансирано решение, отразяващо интересите на страните членки.
Отмяната на забраната за внос на определени стоки с произход от Украйна, се счита от датата, след влизане в сила на европейската забрана.
Ето и останалите решения, приети на днешното заседание на служебния кабинет “Донев”:
Правителството прие Доклад за състоянието на администрацията през 2022 г.
Министерският съвет прие Доклад за състоянието на администрацията през 2022 г. Ежегодно, в изпълнение на Закона за администрацията, по предложение на министър-председателя, Министерският съвет приема Доклад за състоянието на администрацията.
Докладът за състоянието на администрацията през 2022 г. отразява състоянието на администрациите по отношение на: развитието на административните структури; човешките ресурси; условията за осъществяване дейността на администрацията и достъпа до обществена информация.
В Административния регистър, секция „Информация“/„Годишни отчети“ на адрес iisda.government.bg/annual_reports се публикуват справки с информация, попълнена от администрациите за годишния доклад за 2022 г.
Докладът за състоянието на администрацията през 2022 г. е изготвен на база информацията, попълвана от администрациите и съдържаща се в Интегрираната информационна система на държавната администрация, като е използвана и информация и от други източници.
Приета е Актуализирана държавна политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър в България
Министерският съвет прие Актуализирана държавна политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър в България. С промените са отразени нови решения на Европейската комисия и препоръки от последната Световна конференция по радиосъобщения, които ще осигурят условия за ефективно използване на радиочестотния спектър.
Очертани са новите тенденции в използването на спектъра в световен мащаб, като ключов елемент в цифровизацията на икономиката и създаването на нови перспективи в редица отрасли.
Посочени са действията, които да се предприемат, с оглед развитието на конкурентен съобщителен сектор и увеличаване на социалните и икономически ползи от използването на радиочестотния спектър.
Приет е План за действие за периода 2023-2024 г. за изпълнение на Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030
Правителството прие План за действие за периода 2023-2024 г. за изпълнение на Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030 и Отчет на Плана за действие за периода 2021-2022 г.
Основният фокус в документа е поставен върху мерките в областта на заетостта и образованието. Сред акцентите в Плана за действие са и дейностите за насърчаване стартирането и развитието на социални предприятия, повишаване на средната и минималната работна заплата, осигуряване на достъп до качествено здравеопазване, увеличаване на размерите на пенсиите. Документът включва и мерки за създаване на условия и гаранции за равнопоставеност и пълноценно участие на хората с увреждания във всички области на обществения живот и осигуряване на социално-икономическата им защита.
Изпълнението на Плана за действие цели не само постигане на различните приоритети на политиката за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване, но и подобряване на координацията между всички ангажирани институции. Реализирането на предвидените в документа мерки и дейности ще допринесе и за постигането на националната цел на България за намаляване на броя на хората в риск от бедност или социално изключване със 787 000 души до 2030 г.
Одобрено е изменение на Плана за действие по социална икономика за периода 2022-2023 г.
Правителството прие изменение на Плана за действие по социална икономика 2022-2023 г. Необходимостта от изменението е във връзка с отлагане на две от дейностите, финансирани със средства от Европейския социален фонд + по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г., и включването им в следващия двугодишен План за действие по социална икономика 2024-2025 г.
Измененията и допълненията в документа ще спомогнат за създаване на среда за обмяна на информация и добри практики, предложения на решения, мерки, политики в областта на социалната икономика на равнище ЕС, както и за насърчаване на участието на други държави-членки.
Реализирането на дейностите, съобразно изменения план, ще спомогне за дигиталното трансформиране, видимост и консолидиране на сектора на социалната икономика чрез подобрен достъп до информация и възможности за пазарна реализация на създадените продукти и услуги.
Одобрена е актуализацията на Националната програма за реформи на Република България за 2023 година
Министерският съвет прие актуализация на Националната програма за реформи (НПР) на Република България за тази година. Документът е изготвен в рамките на ежегодния цикъл на Европейския семестър и е съобразен с Годишната стратегия за устойчив растеж за 2023 г., Доклада по механизма за ранно предупреждение, с които се поставя началото на семестъра за 2023 г., средносрочната бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г. и с Конвергентната програма на Република България (2023-2026 г.).
Акцентът в НПР е поставен върху областите от Националния доклад от 2022 г. и върху напредъка в адресирането на Специфичните препоръки на Съвета от миналата година. Заложените в програмата ангажименти са съобразени и с изпълнението на принципите и правата от Европейския стълб на социални права. Представени са и мерки за реализиране на Целите на ООН за устойчиво развитие.
Изпълнението на Националната програма за реформи ще адресира и предложените реформи в Икономическия преглед на България от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 2023 г., подсилвайки синхрона между Плана за възстановяване и устойчивост и процеса на присъединяване на България към ОИСР.
Одобрена е Рамка за финансова компетентност за възрастни
Със свое решение правителството одобри Рамка за финансова компетентност за възрастни на Република България (Рамката).
Рамката е приета в изпълнение на първия приоритет от Националната стратегия за финансова грамотност и Плана за действие (2021-2025 г.) към нея, приети от правителството през февруари 2021 г. Тя се основава и съответства на Рамката за финансова компетентност за възрастни на Европейския съюз и Международната мрежа за финансово образование към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Разработването и приемането на рамка на компетентностите в областта на финансовото образование е важна крачка за реализирането на останалите приоритети на националната стратегия и оперативния план към нея.
Новоприетата рамка е предназначена да служи като концептуална основа, която да се използва при разработването, прилагането и актуализирането на информационни и образователни програми в областта на финансовата грамотност; за подпомагане на създаването и разработването на учебни материали и инструменти за финансово образование; за подпомагане на създаването на частни или обществени кампании за повишаване на осведомеността в областта на личните финанси, както и за улесняване на оценката на инициативите, насочени към повишаване на финансовите компетентности на българите.
Създава се Център за спешна медицинска помощ по въздуха
Министерският съвет прие проект на Постановление за създаване на Център за спешна медицинска помощ по въздуха. Целта е устойчиво решаване на въпроса за осигуряване на въздушен транспорт за нуждите на лица със спешни състояния, при които е наложително транспортиране във възможно най-кратки срокове на големи разстояния. При необходимост центърът ще бъде ангажиран и с транспортирането на медицински специалисти или екипи при възникнала донорска ситуация, с транспортирането на органи, предназначени за трансплантация, на кръв и кръвни съставки. Сред предметите на дейност на новата структура е и осигуряването на медицински специалист или екип при необходимост от привеждане на пациенти от едно лечебно заведение в друго.
Дейността на центъра ще се осъществява от стационарни диспечерски екипи в координационна централа и мобилни спешни екипи, в т.ч. реанимационни, лекарски, долекарски и домедицински.
Организирането на националната система за оказване на медицинска помощ по въздуха ще скъси времето за реакция и ще повиши качеството на оказваната в необходимия обем медицинска помощ на пациенти в спешни състояния.
Създаването на Център за спешна медицинска помощ по въздуха ще присъедини страната към европейската система на HEMS и ще подобри готовността на системата за спешна медицинска помощ за реагиране при кризисни ситуации.
Със същото Постановление на Министерския съвет се разкриват два нови филиала за спешна медицинска помощ – в гр. Сърница към ЦСМП – Пазарджик и в гр. Приморско към ЦСМП – Бургас, чрез които ще се отговори на потребностите от осигуряване на спешната медицинска помощ в тези два района.
768 жилища в 14 многофамилни сгради са обновени през 2022 г.
Общо 768 жилища в 14 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (НПЕЕМЖС) през 2022 г. Това става ясно от одобрения от правителството доклад за напредъка по изпълнението на управляваната от Министерството на регионалното развитие и благоустройството програма през миналата година.
Към 31 декември 2022 г. със стартирани дейности са 99,4% от всички 2022 сгради със сключени договори за целево финансиране по програмата. От старта й през 2015 г. до края на 2022 г. общият брой на реновираните блокове в страната е 1 953.
Въведените в експлоатация през миналата година 14 сгради се намират в областите София (9 сгради). Варна (2 сгради), Добрич, Ловеч и Плевен (с по 1 сграда).
В края на 2022 г. в процес на изпълнение на строително-монтажни работи са били 13 сгради с 817 жилища. Предвижда се през 2023 г. да бъдат обновени още 17 многофамилни жилищни сгради в страната на обща стойност 16 672 281,98 лв.
Интересът към НПЕЕМЖС продължава да бъде голям. Непосредственият социално-икономически ефект се изразява в намаляване на разходите за отопление на домакинствата и подобряване на здравословните условия за живот. Извършените обновителни работи по сградите създават приятна жизнена среда, което води до промяна в облика на цели квартали. Допълнително Програмата създава заетост и увеличава финансовите постъпления както в строителния сектор, така и в транспортния бранш, складове, логистичните центрове и други.
Като положителен ефект от реализирането на мерките се отчита и подобряването на качеството на околната среда, вследствие на спестени емисии на парникови газове.
Удължава се Националната програма за опазване на околната среда и намаляване риска от бедствия
Срокът за изпълнението на Националната научна програма „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“ се удължава до края на 2024 г., реши правителството. Тя е насочена към провеждане на научни изследвания с цел да се осигури устойчива, благоприятна и по-безопасна среда на живот за населението в страната.
Изпълнението на програмата ще допринесе за преодоляване на фрагментацията в научноизследователската система и интеграцията на научноизследователския потенциал. Освен това ще се постигне споделено използване на изградената инфраструктура, както и концентрация на финансови ресурси за решаване на важни за обществото проблеми. Основни цели на Националната програма са привличане на наши учени за изследователска работа в български научни и научно-образователни институции, както и трансфер на знания и подобряване качеството на висшето образование в страната.
Научната програма беше одобрена през 2018 г. със срок на изпълнение до края на 2023 г. Удължаването на нейния срок ще позволи успешно приключване на всички дейности и изпълнение на допълнителна задача, свързана с разработване на специфични и подробни природозащитни цели за защитена зона BG0000636 „Ниска Рила” от екологична мрежата НАТУРА 2000.
Закрива се факултет „Стопанско управление“ в Лесотехническия университет – София
Закрива се факултет „Стопанско управление“ в структурата на Лесотехническия университет – София. Това реши правителството след искане на ректора на висшето училище по решение на академичния съвет.
Лесотехническият университет включва в структурата си шест факултета – „Горско стопанство“, „Горска промишленост“, „Екология и ландшафтна архитектура“, „Ветеринарна медицина“, „Стопанско управление“ и Агрономически факултет.
Във факултет „Стопанско управление“ се обучават студенти по специалностите „Стопанско управление“ от професионално направление „Администрация и управление“ и „Алтернативен туризъм“ от професионално направление „Туризъм“. Броят на студентите и докторантите е 62-ма. Преподавателите на основен трудов договор са общо 20 и броят им не съответства на изискванията в Закона за висшето образование.
Студентите по „Стопанско управление“ ще продължат обучението си по специалността във факултет „Горско стопанство“. Студентите по „Алтернативен туризъм“ и тези в магистърската програма „Управление на алтернативния туризъм“ ще продължат във факултет „Екология и ландшафтна архитектура“. Докторантите ще продължат подготовката си във факултетите „Горско стопанство“ и „Екология и ландшафтна архитектура“, в които преподават техните научни ръководители.
Със закриването на факултета всички структурни звена на ЛТУ ще отговарят на изискванията на закона, ще се подобри финансовото състояние на университета и факултетите при запазване на академичния състав и обучението в акредитираните професионални направления. Закриването на факултета влиза в сила от 1 юли 2023 г.
МВР и МО ще могат да предлага по-голям прием в направление „Националната сигурност”
Академията на Министерството на вътрешните работи и висши военни училища ще могат да обучават повече студенти по професионално направление „Национална сигурност“, ако системите на МВР и на отбраната се нуждаят от повече кадри за гарантиране сигурността на страната.
Това позволява промяна в ПМС № 64 от 2016г., която добавя алгоритъм за определяне на приема в четири висши училища, различен от този, който се прилага за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в останалите държавни университети.
Освен в Академията на МВР, кадри за опазване на националната сигурност се подготвят и в три висши военни училища – Военна академия „Георги Стойков Раковски“ – София, Национален военен университет „Васил Левски“ – Велико Търново и Виеше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ – Варна.
Кадри за националната сигурност се обучават и в други университети, но само на възпитаниците на тези четири училища се осигурява задължителна служба в съответните структури, което е предпоставка за гарантиране на необходимия брой подготвени кадри за изпълнение на функционалните задачи на държавните органи.
Обучението на по-голям брой студенти ще бъде възможно след мотивирано предложение на министрите на вътрешните работи и на отбраната до министъра на образованието и с решение на правителството.
Правителството разреши влизане на кораби на Румъния в морските пространства на Република България
Министерският съвет на Република България прие Решение за разрешаване влизането в морските пространства на Република България и посещение на пристанище Бургас на катери с тактически индикатори „МАI3063“, „МАI3064“ и „МАI3067“ на Гранична полиция на Румъния.
Същите ще участват в съвместната операция THEMIS 2023, провеждана от FRONTEX във водите на Средиземно море в периода 07 май -15 септември 2023 година.
Правителството прие решение за осигуряване на държавна гаранция за временна експозиция посветена на тракийската култура
Министерският съвет прие решение за осигуряване на държавна гаранция за временна експозиция посветена на тракийската култура, представяща движими културни ценности от фонда на Национален археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ – БАН).
В периода юли – ноември 2023 г. в Регионалния археологически музей в Пловдив ще бъде представена изложбата „Тракийската култура през бронзовата епоха в България“. Във временната експозиция ще бъдат включени сто шестдесет и шест движими културни ценности от фонда на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. Експонатите са от Вълчитрънското златно съкровище, Изворово, Ада тепе, Семерджиево, Върбица и Горско Косово. Представянето на изложбата ще допринесе за популяризиране на уникалните предмети, които са част от колекцията на НАИМ – БАН.
Осигуряването на държавна гаранция на експонатите е общоприета европейска практика, която позволява реално да се намалят разходите за организиране на изложби, стимулира двустранното сътрудничество между музеите и мобилността на колекциите.
Правителството даде съгласие СБР-НК ЕАД да избърши продажба на имот с отпаднала необходимост за лечебното заведение
Със свое Решение Министерският съвет дава съгласие за продажба на обособена част от лечебно заведение – недвижим имот, собственост на „Специализирани болници за рехабилитация – национален комплекс“ ЕАД, гр. София (СБР-НК ЕАД, гр. София).
СБР-НК ЕАД, гр. София, е лечебно заведение – търговско дружество със 100 на сто държавно участие в капитала, като правата на държавата в него се упражняват от министъра на здравеопазването.
Обособената част от лечебното заведение, по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), представлява недвижим имот Санаториум База № 2 (за деца) с 1242 кв. м. обща застроена площ на четири етажа, а съгласно скици по кадастралната карта с площ 1384 кв. м., масивна конструкция, находящ се в землището на гр. Сандански, м. Смилово.
Имотът не се ползва за дейността на дружеството и е с отпаднала необходимост за лечебното заведение. Същият е неоперативен актив за дружеството повече от 15 години, тъй като не е възникнала обективна причина от използването му за основната дейност на лечебното заведение. Предвид генерираните разходи за опазване и поддръжка, ръководството на лечебното заведение е заявило желание за разпореждане със сградата чрез продажба.
Продажбата на обособени части от лечебни заведения, които са включени в списъка по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 на ЗПСК може да се извърши след решение на Министерския съвет, по предложение на органа, упражняващ правата на собственост в капитала на търговското дружество. Съгласно ЗПСК 20 на сто от цената на сделката ще бъдат внесени в централния бюджет. Останалата част от паричния ресурс, получен от продажбата на имота, ще остане в лечебното заведение и ще се използва за инвестиции пряко свързани с предмета му на дейност и/или за удовлетворяване интересите на кредиторите.
За ратификация е предложен договор с Европейската изпълнителна агенция за иновации и МСП
Министерският съвет одобри проект на Закон за ратифициране на договор между Република България и Европейската изпълнителна агенция за иновации и МСП (EISMEA), съгласно правомощията, делегирани от Европейската комисия за предоставяне на безвъзмездни средства, Проект 101055476 – InnovativeSMEs.
Европейското партньорство за иновативни МСП/Евростарс ще подпомага осъществяването на целите на държавната политика в областта на иновациите, технологичното и икономическото развитие и растеж, като предлага подкрепа на малки и средни предприятия, които разработват, развиват и внедряват пазарно- ориентирани иновации. Инициативата насърчава участието на заинтересовани лица от страната в съвместни иновационни проекти с участници от държави-членки и трети страни, с възможност за подкрепа от други инициативи и инструменти на Еврика.
Към настоящия момент средствата за изпълнение на дейностите по „Европейското партньорство за иновативни МСП/Евростарс“ са предвидени в бюджета на Министерството на иновациите и растежа (МИР) и за периода на изпълнение на програмата – до 2027 г. те ще бъдат осигурявани в рамките на бюджета на министерството.
Национален проектен координатор и финансиращ орган ще бъде Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия към МИР. Средствата за финансиране ще бъдат предоставени по Правилата за управление на средствата от Националния иновационен фонд, ПУСНИФ-2020 г. и схема за държавна помощ.
Важно е да се отбележи, че за изпълнението на настоящия проект на акт не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания по бюджета на МИР или по сметка за средства от Европейския съюз, за сметка на бюджети по държавния бюджет.
За ратификация е предложен договор с Асоциация Еврика АИСБЛ за Консорциум „Европейско партньорство за иновативни малки и средни предприятия”
Министерският съвет одобри проект на Закон за ратифициране на Договор между Република България и Асоциация Еврика АИСБЛ за Консорциум „Европейско партньорство за иновативни малки и средни предприятия“. Документът подлежи на ратификация от Народното събрание, тъй като съдържа финансови клаузи и клауза за арбитраж.
Получаването на статут „проект на ЕВРИКА“ на проектно предложение е запазена марка за качество, гаранция за изследванията и сигурност за пазарен успех – предпоставка за привличане на рисков капитал.
С оглед продължаване съвместното сътрудничество и участие на Република България в Хоризонт Европа-Рамковата програма за научни изследвания и иновации /2021-2027 г./, е подписан Договор за консорциум Европейско партньорство за иновативни МСП/ Евростарс с Асоциация Еврика АИСБЛ и правителството на Република България, както и Договор за предоставяне на безвъзмездни средства по проект 101055476 – InnovativeSMEs с Европейската изпълнителна агенция за иновации и МСП /EISMEA.
Понастоящем средствата за изпълнение на дейностите по „Европейско партньорство за иновативни МСП/ Евростарс“ са предвидени в бюджета на Министерството на иновациите и растежа и в периода на програмата – до 2027 г. ще бъдат осигурявани в рамките на бюджета на министерството.
Към настоящия момент Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия /ИАНМСП/ към Министерство на иновациите и растежа е националния финансиращ орган и администрира на национално ниво програмата. До момента ИАНМСП е сключила 11 споразумения за финансиране с български участници по одобрени проекти по Съвместна програма „Евростарс“ и „Евростарс-2“ на обща стойност 2 330 541, 34 евро. Средства за проекти Евростарс до момента са осигурявани от бюджета на Националния иновационен фонд, част от бюджета на Министерството на иновациите и растежа.
Еврика е най-голямата в света междуправителствена мрежа за иновации и сътрудничество. Предоставя услуги за намиране на партньор, разпространение на информация и много други, свързани със сътрудничество в областта на приложно технологичните изследвания и иновативен бизнес за предприятия, научни изследователски организации и университети. Целта на Еврика е пазарна реализация на резултатите от научноизследователска и развойна дейност и подобряване на качеството на живот.
Одобрен е проектът на Споразумение за финансов принос към отпуснатата лихвена субсидия по инструмента на ЕС „Макрофинансова помощ +“ за предоставяне на подкрепа на Украйна през 2023 г.
Със свое решение правителството одобри проекта на Споразумение за финансов принос между Република България и Европейската комисия (ЕК) съгласно член 7 от Регламент (ЕС) 2022/2463 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на инструмент за предоставяне на подкрепа на Украйна през 2023 г., наречен „Макрофинансова помощ +“. Министърът на финансите бе упълномощен да го подпише от името на Република България, при условие за последваща ратификация.
Инструментът „Макрофинансова помощ +“ предвижда Европейският съюз (ЕС) да заеме средства от капиталовите пазари или от финансови институции, за да предостави на Украйна изключително преференциални заеми през 2023 г. с максимален размер до общо 18 млрд. евро. ЕС се ангажира също така, в случай на постъпване на искане от украинска страна, да поеме лихвите по заемите, като отпусне т.нар. „лихвена субсидия“ и по този начин допълнително облекчи Украйна от финансовата тежест по обслужването на заемите. За да се обезпечат средствата за покриване на лихвата, държавите членки ще внесат допълнителни вноски в бюджета на ЕС, като съгласно одобреното споразумение приносът от България ще бъде в размер до 27,3 млн. лева за периода 2024-2027 г. или средно до 6,8 млн. лева годишно.
България и Република Южна Африка ще обменят студенти
България и Южна Африка ще си сътрудничат в областта на висшето образование. Министерският съвет одобри проект на Програма между правителствата на двете държави. Така за първи път ще бъде създадена нормативна рамка за сътрудничество във висшето образование.
Предвиждат се обмен на студенти и насърчаване на прякото сътрудничество между висшите училища в двете държави. Очаква се ежегодно предоставяне на реципрочен принцип на до 10 стипендии за пълен срок на редовно обучение в образователно- квалификационна степен „бакалавър” или „магистър” в държавни висши училища, с изключение на области на висшето образование „Здравеопазване и спорт“ и „Изкуства“.
По Програмата страните ще обменят добри практики и информация за образователните системи на двете държави. Тя дава възможности и за академично сътрудничество, с цел улесняване взаимното признаване на виеше образование, придобито в другата страна.
Министерският съвет прие за сведение резултатите от редовното заседание на Съвета на енергийните министри на ЕС
Министерският съвет прие за сведение доклада с резултатите от участието на България в редовното заседание на Съвета „Транспорт, телекомуникации и енергетика”, част „Енергетика”, проведено на 28 март 2023 г., в гр. Брюксел.
На проведеното заседание енергийните министри постигнаха общ подход на Съвета по Газовия законодателен пакет, който включва предложение за Директива относно общите правила за вътрешните пазари на възобновяеми газове, природен газ и водород и предложение за Регламент относно вътрешните пазари на възобновяеми газове, природен газ и водород (преработка).
В рамките на законодателните дейности бе проведен политически дебат по предложенията за реформа на модела на електроенергийния пазар на ЕС, представени на 14 март 2023 г. Законодателните предложения на ЕК целят да стабилизират електроенергийния пазар, като изведат на преден план ползите от възобновяемите енергийни източници и в същото време осигурят по-добра защита на потребителите.
Постигнато бе и политическо споразумение за удължаване срока на прилагане на Регламент (ЕС) 2022/1369 на Съвета от 5 август 2022 г. относно координирани мерки за намаляване на търсенето на газ.
Одобрен е законопроект за промени в Закона за чужденците в Република България
Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Със законопроекта се отразяват изискванията на правната рамка на Европейския съюз за създаването и функционирането на Шенгенската информационна система. Системата е една от основните компенсаторни мерки, които допринасят за поддържането на високо ниво на сигурност в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Съюза, като подпомага оперативното сътрудничество между националните компетентни органи за граничен контрол, полицейските органи, митническите органи, службите за административен контрол на чужденците и органите, отговарящи за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на престъпления или за изпълнението на наказания.
Определят се национално отговорните органи за прилагане на Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването (ETIAS). Чрез нея следва да се предоставя разрешение за пътуване за граждани на трети държави, освободени от изискването за виза, което дава възможност да се прецени дали присъствието им на територията на държавите членки не представлява или няма да представлява риск за сигурността, риск от незаконна имиграция или висок епидемичен риск.
ETIAS ще осигури съгласувана и хармонизирана оценка на гражданите на трети държави, спрямо които се прилага изискването за разрешение за пътуване. Освен това системата следва да способства за по – доброто информиране на заявителите относно това дали отговарят на условията за пътуване до държавите членки.
Предвижда се внедряване на граничните контролно-пропускателни пунктове на Системата на Европейския съюз за влизане/излизане (СВИ). Системата цели допълнително подобряване на управлението на външните граници чрез установяване механизъм за проверка за спазването на разпоредбите относно разрешения срок на престой в рамките на територията на държавите членки, който да регистрира по електронен път времето и мястото на влизане и излизане на гражданите на трети страни, допуснати за краткосрочен престой на територията на държавите членки и да изчислява продължителността на техния разрешен престой.
Прилагането на информационната система от органите за граничен контрол ще позволи повишаването на сигурността при преминаването на външните граници, чрез използването на автоматичен калкулатор за изчисляване продължителността на допустимия срок за краткосрочно пребиваване на гражданите на трети страни на територията на държавите членки, което ще доведе до отпадане на досегашната практика за подпечатване на пътните документи при влизане и излизане през граничните контролно-пропускателни пунктове.
Одобрен е проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване
Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО). С него се въвеждат в националното законодателство мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2019/1238 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно паневропейски персонален пенсионен продукт. С този регламент се установяват единни правила за регистрация, създаване, дистрибуция, преносимост и надзор на доброволен паневропейски персонален пенсионен продукт (ПЕПП).
ПЕПП е допълнителен доброволен пенсионен персонален продукт, чиято цел е да допълва съществуващите задължителни и професионални пенсионни схеми и продукти в държавите членки. Рамката за създаване и предлагане на ПЕПП не цели да замени или да хармонизира съществуващите национални персонални пенсионни продукти или схеми, нито да засегне съществуващите национални задължителни и професионални пенсионни схеми и продукти.
С оглед осигуряване на възможно най-широк кръг доставчици на ПЕПП и насърчаване на трансграничното предлагане на продукта, Регламент (ЕС) 2019/1238 урежда възможността всички финансови предприятия, които управляват средства на клиенти и могат да извършват дейност трансгранично, да могат да създават и предлагат ПЕПП сред които са: кредитни институции, животозастрахователни предприятия, институции за професионално пенсионно осигуряване, инвестиционни посредници, инвестиционни дружества, управляващи дружества и лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. По този начин се цели да се стимулира и конкуренцията при предлагането на персонални доброволни пенсионни продукти.
Условията във връзка с фазата на натрупване и фазата на изплащане не са определени с регламента, тъй като се отчитат съществените разлики в пенсиоонноосигурителните системи на държавите членки, които не са хармонизирани. Поради това, регламентът предоставя свобода на държавите членки да определят условията във връзка с фазата на натрупване и фазата на изплащане, които ще бъдат приложими за всички доставчици, които предоставят подсметка за осигуряване съгласно българското законодателство. Условията във фазата на натрупване и фазата на изплащане, които се определят на национално ниво за осигурените по ПЕПП лица са сходни с тези, които са приложими към действащия национален доброволен персонален пенсионен продукт – осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
Със законопроекта се въвеждат и условия и за прилагане на Регламент (ЕС) 2020/852 за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088. Регламент (ЕС) 2020/852 въвежда задължение всяко предприятие, което е длъжно да оповестява нефинансова информация съгласно член 19а или член 29а от Директива 2013/34/ЕС, да включи в нефинансовата си декларация или консолидираната си нефинансова декларация информация как и до каква степен дейностите на предприятието са свързани с икономически дейности, които се квалифицират като екологично устойчиви съгласно регламента.
Регламент (EC) 2020/852 въвежда и допълнителни изисквания за разкриване на информация във връзка с изискванията за оповестяване на информация, въведени в Регламент (ЕС) 2019/2088 относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги. В тази връзка са предложени изменения в Кодекса за социалното осигуряване, Кодекса за застраховането, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и Закона за Комисията за финансов надзор.
Чрез преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и в Кодекса за застраховане, които са във връзка с осигуряване прилагането на Международен стандарт за финансово отчитане 17 „Застрахователни договори“ (МСФО 17), който е задължителен за застрахователите и презастрахователите със седалище в Република България, считано от 01.01.2023 г.
Одобрен е проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти
Със свое решение Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). С него се въвеждат мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2022/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2022 година относно пилотна уредба на пазарните инфраструктури, основани на технологията на децентрализирания регистър, и за изменение на регламенти (ЕС) № 600/2014, (ЕС) № 909/2014 и Директива 2014/65/ЕС (Регламент (ЕС) 2022/858). По този начин се позволява издаването на финансови инструменти по технологията на децентрализирания регистър (ТДР) при запазване на високата степен на защита на инвеститорите, целостта на пазара, финансовата стабилност и прозрачността.
ТДР е алтернативен начин да се съхранява информация в бази данни в мрежа от компютри, независими един от друг, като всички в мрежата могат да „виждат“ цялата информация и в зависимост от правата си могат да я допълват. Със законопроекта Комисията за финансов надзор е определена за компетентен орган, оправомощен да издава и отнема специалните разрешения и свързаните с тях освобождавания по Регламент (ЕС) 2022/858 и да осъществява надзора на дейността на пазарните инфраструктури, основани на технологията на децентрализирания регистър.
Предложени са промени и в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Те са свързани с осигуряване на правна възможност за акционерните дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на многостранна система за търговия, да провеждат общите събрания на акционерите посредством електронни средства.
В Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, се одобрени предложения за прецизиране на разпоредбите, определящи компетентни органи относно разглеждането на сигналите в областта на финансовите услуги, продукти и пазари и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма, на сигнали за нарушения на правилата за заплащане на дължимите публични държавни и общински вземания, както и на сигнали за нарушения, които засягат финансовите интереси на ЕС по смисъла на чл. 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Предложени са промени в Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, с които се адресират идентифицирани от Комисията за защита на личните данни несъответствия с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.
Приети са промени в Закона за пътищата
Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Досегашното понятие „Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние“ и „ЕУЕСТ“ се заменя с „Европейската услуга за електронно пътно таксуване“ или „ЕУЕПТ“. Тя е допълнителна по отношение на националната услуга за електронно пътно таксуване. Хармонизират се изискванията към доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване. Те трябва да си сътрудничат в пълна степен със структурите, събиращи пътна такса, при усилията им за правоприлагане. Така се повишава общата ефективност на електронните системи за пътно таксуване.
Прецизират се изискванията за изготвяне и поддържане на заявление за област на ЕУЕПТ. В него се определят общите условия за достъп на доставчиците на услугата до областите на ЕУЕПТ и условията за осъществяване на оперативна съвместимост.
С предложените промени се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. и националното законодателство се привежда в съответствие с европейското. Директивата цели електронните системи за пътно таксуване в Общността да се направят оперативно съвместими, за да се намалят разходите, свързани със заплащането на пътни такси в целия Съюз.
Направените в закона изменения въвеждат разпоредбите на директивата, предвиждащи сътрудничество за трансграничен обмен на информация в областта на нарушенията за неплащане на пътна такса по чл. 179, ал. 3 – 36 от Закона за движението по пътищата. По този начин се улеснява идентифицирането на нарушителите и налагането на съответни санкции.
Одобрена е българската позиция за предстоящото неформално заседание на EPSCO
Министерският съвет одобри позицията на България и мандата за нейното представяне в неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост , социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“) /EPSCO/, което ще се проведе на 5 май, в гр. Стокхолм, Швеция.
В рамките на първата тема „Готовност за реагиране при кризисни ситуации и осигуряване на достъп до лекарствени продукти“ държавите членки на ЕС ще споделят своите виждания относно недостига на лекарства и медицински изделия, както на глобално ниво, така и в ЕС. Република България ще подчертае, че винаги е подкрепяла съвместните действия на Съюза, чрез които да се осигури възможност за предотвратяване и подобрена реакция при извънредни здравни ситуации, като се гарантира способността на ЕС и държавите членки да реагират бързо и адекватно при появата им, за да защитят населението си. Същевременно ключова при определяне на подходящите мерки остава ролята на всяка отделна държава членка, която е наясно със собствените си потребности и ресурси.
Наред с това Република България ще отбележи, че прогнозирането и прилагането на инструменти за наблюдение на недостига на ниво ЕС не следва да бъде единствено задължение на държавите членки, но и на производителите. За да се подобри този процес, той следва да се изпълнява в условията на осигурена възможност за последващ контрол от страна на останалите заинтересовани страни – държави членки, европейски институции, пациенти, здравни специалисти и др.
В контекста на подготвеността за реагиране при кризисни ситуации и осигуряване на достъп до лекарствени продукти, България ще напомни за настоящата ситуация със свръхизлишъка на ваксини за COVID-19, за която е необходима преоценка на подхода на ЕС, с оглед на трайните последици, включително в рамките на новата Глобална здравна стратегия на ЕС и действията на глобално ниво.
По тема „Осигуряване на достъп до иновативни и доказани лекарствени продукти“ България ще очертае като полезно както улесняването на сътрудничеството и насърчаването на обмена на добри практики и обучение на здравните специалисти, така и използването на наличните възможности за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване.
По темата „Състояние на здравеопазването в Украйна“ България ще заяви, че ЕС следва да продължи да използва всички налични механизми за осигуряване на подкрепа на държавите, прилагащи широк кръг от мерки в подкрепа на бежанците от Украйна. Държавите членки ще споделят своите добри практики за осигуряване на гъвкавост, вкл. по отношение на по-бързото интегриране на украински специалисти в здравните системи.
Значението на четенето е сред темите на заседанието на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в редовното заседание на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС. То ще се проведе на 15 и 16 май 2023 г. в Брюксел, Кралство Белгия.
По време на Съвета ще се проведе дебат на тема „Четенето и неговото значение за ученето, за справедливото и активното участие в обществото“. Предвижда се министрите на образованието да приемат Резолюция на Съвета относно Европейското пространство за образование (ЕПО): Поглед до 2025 г., както и Заключения, свързани с последващи стъпки за превръщане на автоматичното взаимно признаване в образованието и обучението в реалност.
Министрите, отговорни за младежта, ще приемат Заключения на Съвета относно социалното измерение на една устойчива Европа за младежта, Резолюция за резултатите от 9-ия цикъл на Диалога на ЕС по въпросите на младежта и Резолюция за преразглеждане на Работния план на Стратегията на ЕС за младежта за периода 2022 -2024 г. Планиран е дебат на тема „Включването на младите хора в обществото и неговите процеси за вземане на решения: Фокус върху приобщаване на млади хора от Украйна в ЕС 2022“.
Очаква се министрите с ресор спорт да одобрят Преразглеждане на Резолюцията на Съвета от 2019 г., свързана с представителството на държавите членки на ЕС в УС на WADA и координирането на техните позиции преди заседанията на УС и да проведат дебат за гарантиране на зачитането на правата на човека при организирането на големи международни спортни събития.
Съветът на министрите, отговорни за културата и аудиовизията, ще приемат Заключения, свързани със застрашените от риск и разселени артисти. Те ще се запознаят с доклад за напредъка по Регламент относно Европейски акт за свобода на медиите.
С промени в Закона за управление на етажната собственост се улеснява достъпът до средства за енергийно обновяване
С приемането на законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) от правителството се улеснява достъпът до средства за енергийно обновяване в многофамилни жилищни сгради.
Промените са в изпълнение на реформа „Улесняване и повишаване ефективността на инвестиции“, залегнала в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (НПВУ /Плана), имаща отношение и към изпълнението на проект „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване“.
За да се улеснят инвестициите за енергийна ефективност в многофамилните жилищни сгради, всяка етажна собственост ще може да открие банкова сметка със специално предназначение за събиране на средства за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост. Това ще улесни и кандидатстването по колективни кредити пред различни финансови институции. Разпореждането с този ресурс ще може да се извършва от председателя на управителния съвет (управителя) въз основа на решение, прието от общото събрание.
Променя се и начинът на провеждане на общо събрание на собствениците. В изрично изброени в закона случаи се предвижда възможност общото събрание да се провежда чрез онлайн връзка, не само присъствено. Така се увеличават възможностите за участие на повече собственици, ползватели и обитатели и се създават условия за по-добра комуникация в етажната собственост. В законопроекта е направено предложение и за неприсъствено гласуване на решение на общото събрание. То ще може да се извърши до 7 дни преди провеждане на заседанието чрез декларация, подписана саморъчно и предадена на управителния съвет (управителя), или изпратена на електронна поща, подписана с квалифициран електронен подпис. Отпада нормативно определената възможност за отлагане на общото събрание за следващия ден, в случаите, когато не е налице изискуемият кворум. Според изменението общото събрание ще се отлага с един час и ще се смята за законно, колкото и идеалните части от общите части на етажната собственост са представени.
С промените се вменява задължение всеки собственик или ползвател в срок до петнадесет дни от придобиване правото на собственост или ползване на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, както и при отдаване на самостоятелния обект под наем или встъпване в друго правоотношение, допускащо пребиваване на лица различни от собственика в самостоятелния обект, да подаде декларация за вписване в книгата на етажната собственост на съответните данни. При неизпълнение на това му задължение, съответният се наказва с глоба от 50 до 250 лв., когато е физическо лице, или с имуществена санкция от 100 до 500 лв., когато е юридическо лице.
Предвижда се книгата на етажната собственост да може да се поддържа и в електронен вид. Данните в нея ще се съобщават на управителния съвет (управителя) чрез декларация по образец.
В законопроекта се предлага заплащане на възнаграждение без значение дали управител е собственик на самостоятелен обект в сградата или управлението е възложено на търговец, извършващ по занятие управление на етажна собственост. Въвежда се и задължението на етажната собственост да избере контролен съвет или контрольор, като за тях също е предвидено заплащане на възнаграждение. Общото събрание има възможност да гласува тези възнаграждения да не се плащат освен в случаите, когато управлението е възложено с договор на търговец. Запазва се принципът децата, ненавършили 6-годишна възраст, да бъдат освободени от разходи за управление и поддръжка. Управителят на етажната собственост ще е длъжен всеки месец да публикува на видно и общодостъпно място отчет за приходите и разходите за месеца.
Със законопроекта се регламентира професионалното управление на етажната собственост в многофамилните жилищни сгради. По този начин ще се подобри контролът върху компаниите, извършващи тази дейност и ще се гарантира по-голяма отговорност спрямо потребителите. Въвежда се изискването лицата, които управляват и поддържат етажната собственост, да бъдат търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение на физическите лица – търговци по същия които не могат да бъдат професионални управители. Всички те ще бъдат вписани в специална единна информационна система, която обединява два публични централизирани електронни регистъра: Регистър на професионалните управители на етажна собственост и Регистър на етажната собственост, съдържащ данни за: сдруженията на собствениците на територията на Република България, както и за управителни съвети (управители) на етажна собственост на територията на Република България, регистър към МРРБ и ще получат удостоверяващ документ.
Регистрацията на професионалните управители – търговци е със срок на действие до 5 години и вписаните търговци ще трябва да обновяват информацията в него всеки път, когато настъпят нови обстоятелства, които засягат изискванията към тях. Предвижда се ако професионален управител-търговец, който извършва управление на етажна собственост е без необходимото по този закон удостоверение за регистрация или продължава да осъществява такава дейност след заличаване на регистрацията, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1500 лв. до 2000 лв.
За да бъдат вписани в регистъра и да могат да упражняват дейността на територията на страната, професионалните домоуправители-търговци ще трябва да отговарят на определени условия. Част от тези условия са следните обстоятелства: да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако не са реабилитирани, да не са лишени от право да заемат материалноотговорна длъжност, да нямат публични задължения, с изключение на задълженията по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения, както и да имат осигурен административен капацитет от минимум едно лице, наето по трудов договор. За професионалните управители-търговци се въвежда и изискване ежегодно без прекъсване да поддържат застраховка „Професионална отговорност“, която ще покрива вреди, причинени при и по повод упражняване на дейността. Целта на промените е правата на потребителите на услугата да бъдат максимално защитени и да се гарантира високото и качество.
