Датата е предложена от Великобритания и официално призната от ООН през 1988 г. Празникът бързо печели популярност и започва да се отбелязва в различните краища на света, включително с нови рекорди по масово и най-продължително целуване.
От 1981 г. Световната здравна организация също се занимава със сериозни изследвания за природата на целувката. Според специалистите, в целия си осъзнат живот човек се целува около 14 дни, а световният рекорд по продължително целуване без прекъсване е 30 часа.
В света съществуват най-различни легенди за появата на целувката. Най-древната от тях идва от гръцката митология и разказва за овчаря Целувкадис и дъщерята на богат скотовъд – Евридия, която подала на възлюбения си камъче с уста.
Според друг разказ целувката е измислена от средновековните рицари, които така разбирали дали съпругите им са пили вино. Велики творци са увековечили целувката в творбите си: Огюст Роден, Климт, Рене Магрит, Утамаго Китагава и много други.
Лекарите съветват хората да се целуват по-често, защото това се отразява добре на здравето. Продължителната страстна целувка увеличава пулса над 100 и повече удара в минута, повишава нивото на хормоните в кръвта на човека и може да удължи живота му с една минута. Целувката успокоява нервната система и предотвратява стреса.
По света се отнасят различно към целувката. Някои народи я заменят с търкане на носовете. Ескимосите в условията на арктически студ си търкат носовете, приветствайки се един друг. В Югоизточна Индия и в Лапландия вместо целувка е прието уважително притискане на носа към бузата, като едновременно с това се прави и дълбока въздишка. В Япония пък целуването пред свидетели се смята за крайно неприлично. Именно поради тази причина никога няма да видите целувка в японски филм.
На места целувката се смята дори за престъпление. В щата Кънектикът например е забранено жените да бъдат целувани в неделя. А в Седар Рапид (щата Айова) местният шериф може да арестува всеки, който целува непознат човек.
